Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов".
Истинска принцеса
от Ина Крейн
Косата ú сърдито побелява.
Пантофката заключена стои.
Но май че вече и не се
надява Принцът да пристигне. И
мълчи.
Мълчи, когато я прострелват
с думи
деца, съпруг, съседи и сестри.
Кръвта изтрива. Никакви
сълзи.
Глава изправя и отново
тръгва.
Не знам къде е този глупав
принц.
На глух и сляп защо ли се
преструва?-
Тя е принцеса и това личи —
душите дребнички от нея се страхуват.
Тя не подозира, че е влюбена
от Ина Крейн
Тя не подозира, че е
влюбена.
Разрешва облаците с
ангелско перо;
Празнува всяко утро като
чудо,
отпива слънце и дарява
рождество.
Полива с милост съхнещи
сърца.
Показва пътя на почти
изгубени.
Тя дори не знае, че е
влюбена —
затова е толкова добра.
Недодписано
от Камелия Аспарухова
„С любов…“
не се подписвам
от години.
Писма не пиша и да чатя
спрях.
Но не защото нещо ме
подмина,
и не защото помъдрях и
остарях.
Под подписите бях нетрайно
трайна,
небрежно бързаща, не
винаги добра.
Не я разбирах тая тайна тайна –
да разбереш навреме
любовта.
Започвах да обичам всяко
нещо – омраза, лошо, своя, чужда
болка.
Открих, че е примамна
тъмнината
и може да се плува на
дълбокото.
Съвсем не знаех колко е
прекрасно –
останалото дето ми се
падаше.
И как на този свят е много
важно –
да си щастлив, защото
продължаваш.
В смирение да случваш, не в
очакване.
„С любов“ да се подписваш
на сърцето.
И после да забравиш как се
пише,
и да се учиш пак, като детето
Завръщане
от Нина Кръстева
На брат ми – Кирил
В началото бе тя –
България!
Чудесата по света
и неискрени слова
ще заличават, с груба четка,
образа й…
Но накрая, отегчен от суетата на деня
в чуждата страна,
ще нарисуваш, ти,
със сърцето си –
България!
И преоткрил:
хармонията в нейните черти;
цвета на дните й –
цвета на топлите очи;
златото на житните поля –
златото в нейните коси;
спокойствието в майчиния скут –
в скута на зелените й планини,
ще се завърнеш у дома с една мечта:
да пиеш пак вода
от Извора!
Бележката
от Нина Кръстева
Мили,
Прости ми, че сега, посрещам те така –
с бележка върху празна маса.
Да домакинствам, явно нямам нагласа.
Омръзна ми да тичам – защото те обичам.
Обичаш ли ме ти – на ресторант ме заведи!
Или пък се хвани, за повече пари,
на работа в чужбина! Така ще си почина.
И всичко ще е в ред в живота занапред!
Подписано: „С любов!”
Без послеслов.
Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов" – II-ра част