Милчо Кирилов
Син синчец
Гледам букета синчец, стари приятелю,
нито в гората, нито в полето ме свърта.
Къде пък успя тази есен да свърнеш?
И къде го откри? На Есенин във къта?
Баща ми разказваше притча, но истина,
след четири сестри, родни, различни,
майка му, баба ми (т.е.) лятото мислила,
жънейки, трудна, синчец само заничала.
– Моля те, Боже! Наистина, моля те!
Влезни в мен и така разбъркай нещата,
че рано напролет, като този синчец
и аз да се радвам на син на земята.
И чул я Всевишния, спрял се на къра,
откъснал един цвят полска синя коприна.
Погалил я нежно след това по главата
и дарил я със син, май 12-та година!
От другата нежна там вляво, сърдечна,
с Радомирска напоена боза, родна идилия,
всичките, дядо ми, баба и майка ми,
носят синчец в очите, мойта мила фамилия!
Този син, син, син цвят ме изгаря!
този синчец, този символ небесен!
Гледам го, спирам да дишам и пея,
но душата ми пее синчец – синя песен!
Орлин Миланов
Не ги разбирам
Не ги разбирам никак тия
традиции и обичаи,
в тях има мегапростотия –
да се втрещиш, да се отчаяш
от тази първобитна глупост,
уви, предавана до днес!
Ръцете разфасоват трупове
и труповете влизат в пещ.
Клетите птици и животни
са в тенджера или в тиган,
защото хора допотопни
ги набелязват за курбан!
Колят по Коледа прасето,
рибата мре по Никулден,
убиват агънцето клето
и го пекат по Гергьовден!
Остават пещерните нрави,
остава пещерният вкус –
човечеството не направи
крачка и до, и след Исус!
Илиана Илиева
от стихосбирката "Пента и Пижо"
Прониква в косата
топло сено.
Каруца катурва баира.
По-бавно, по-бавно върви!
Усещам дъха на селото.
* * *
Лазаровден –
сърменото бръчениче
грейва край дувара
(бръчениче, бръчник – горна женска дреха с надиплена пола)
* * *
под цъфнал лиляк
на пейкя са крехкат
сите комшйки
(лиляк – люляк, пейкя – пейка, крехкат са – смеят се, сите – всички, комшики – комшийки)
* * *
зелени ореи –
с них са чървосвахме
некога
(ореи – орехи, них – тях, чървоссвахме – червяхме)
* * *
десет баби шетат
бели турти месат –
па некой се жени
(турти – погачи, питки, па – пак)
Вижте още:
Поезия показа, че корените ни са християнски, селски и космически
Стихотворения от поетичните "Корени" – част ІІ-ра