„Краят на лятото, вечността“ не е просто класическа стихосбирка, а по-скоро пиеса за двама, любовна история в поетична форма. Текстът изглежда като написан за театър, но въпреки това постоянно се движи на границата между различни категории и жанрови препратки. Акцентът е върху темата за любовта, любовта като вдъхновение за творене и по-конкретно за писане на поезия, на фона на проблема за емиграцията като двойно нещастие – за тези, които заминават, и за тези, които остават. Постмодернистичната игра с цитати и паратекстове е чужда на авторката, читателката и читателят следват драматичното развитие на текста и се сблъскват с все по-наситена лирика.
Вижте още в kafene.bg:
Цвета Делчева за "Реконструкция" и за книгите в България