Стефан Иванов е само на 23 години, но вече има зад гърба си издадени три книги – „4 секунди лилаво” и „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и "Списъци". Последната книга е и най-новата поетична творба на младия талант. Ето какво разказа Стефан Иванов, специално за читателите на Kafene.bg.
Защо “Списъци”?
Донякъде защото всеки живот може, а и трябва, за да бъде осмислен и преживян, да се представи като разказ, като история. Важните моменти са различни за всеки, може да са свързани с котки, родители, театър, морска вода, парещо слънце или просто с един-двама човека, с техните думи и тела. За тези списъци става въпрос в книгата и в заглавието. Чрез тези списъци човек си подрежда не задачи и задължения, не си ги лепи на стената или на монитора, а те са му облепили съзнанието и паметта, защото са оставили неизличима следа, спомен или белег. Тези изреждания са както причина за уютно припомняне, така и за болка, от която, на пръв и втори поглед, няма измъкване. Тези списъци нямат общо с ежедневния непукизъм, ирония или омаловажаване на вътрешния и външния живот. Те изплуват само в някои моменти. Жалко е, но сякаш за някои хора списъците са родени удавени или мутирали.
Докога поезия? Или скоро ще има и проза?
Ще продължа да пиша поезия стига да имам усещането, че ми помага да осмислям и разказвам неща, които не бих могъл да изразя по друг начин. Поезията е много личен език, рентгенова снимка на анатомия, на състояния. С рентгенови снимки не трябва да се прекалява, ако нямаш нужда от тях. Засега ми се струва, че все още имам.
Пиша и публикувам проза от пет-шест години, но едва тепърва придобивам беглото усещане, че мога наистина да я пиша, не само да подреждам думи в изречения и параграфи. Надявам се да не се лъжа прекалено много.
Как се случи писането във Вашия живот?
То почти внезапно се случи, сякаш винаги си е било там. Не е било да го мисля и решавам. Четях всевъзможни неща, преписвах ги, пусках ги във форуми в нета, то писането е и среда и контекст, започнах и да драскам всякакви комбинации от думи и звуци в една тетрадка с меки сини корици, пазя си всички подобни тетрадки. В един форум за поезия се запознах с не чак толкова далечен братовчед. В една книжарница пък се заговорих с продавача за разни неща, той се оказа редактор в младежко списание. На сергия за книги в градинката на Кристал като си купувах „Чисти ръце” на Карл Сандбърг се запознах с друг много близък човек, който пише и продължава да го прави. А в заведение в същата градина една вечер преди шест години, точно когато във Военния клуб имаше концерт на Нова Генерация, се запознах с една жена, с която още сме близки. Въобще спонтанно и леко са ми се случвали адски много неща.
Готов ли сте за критика?
Мога да приема критиката, да я обмисля и огледам, да потърся основанията й, да се убедя, че те не се крият единствено в нелитературни причини или в частния и личен вкус на критика, а имат и все пак нещо общо с обективната литературна традиция, спрямо която аз правя или не правя грешки и гафове.
До колко сте изкушен и от други изкуства?
В гимназията участвах в рок група. Най-хубавото като спомен от този период ми е едно парти посветено на Димитър Воев и Нова Генерация в клуб О!Шипка, което организирах с Нели Воева. Свириха още 4-5 групи, включително и няколко от началото на 90-те. Иначе би ми било интересно да участвам в най-различни експерименти с живопис, инсталации, фотография, музика, импровизации, драматургия, пърформънси и кино, естествено.
Четете ли съвременни български автори? И какво мислите за родната литературна сцена (или списъци) днес?
Чета съвременни български автори, някои от тях са наистина интересни и добри не само защото са българи. Сцената през последните години, ако не се заблуждавам адски много, ми се струва, че се раздвижва както от писателска, така и от читателска гледна точка. Надявам се тепърва да се случват ценни и хубави неща, защото то друго не остава, ако гледа човек назад е лесно да му стане лошо, а ако погледне голяма част от българските книги, редки са изключенията, може да се откаже спокойно и от четенето като най-любимо и смислено занимание.
А какво четете по принцип?
По принцип сутрин си отварям мейла. Разглеждам блогове на приятели и непознати. Като си подреждах последната книга с поезия си препрочетох всичките любими поети – Елиът, Георги Рупчев, Буковски, Димитър Воев, Константин Павлов, Неруда, Марк Странд (няма да забравя онова негово четене в Американския културен център преди осем години), Кенет Уайт, Збигнев Херберт, Цветаева. Други писатели, които препрочитам са Борхес, Набоков, Пол Остър, Брет Ийстън Елис, Михаел Енде, Кафка, също и Фуко, Барт, Бланшо. Много са. По-лесно е да снимам части от библиотеката си, отколкото да затрупвам с имена. Адски много неща обичам да чета, не се ограничавам.
Пожелание към читателите на Kafene.bg?
Да не се отказват от личните си списъци, ценности, спомени и истории, да не ги смаляват, заменят или заличават. Да не се притесняват да им отдават нужното внимание и думи, защото много се губи от тези липси.