На 15 април в София Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори отпразнува 157-та година от рождението на Антон Безеншек – създател на българската стенография. Неговото велико дело се състои в това, че той приспособява стенографията от немски на български език.
Събраха се членове от националното сдружение, хора, изучавали бързописното писмо, преподаватели и парламентарни стенографи. Сред почетните гости беше Ирена Безеншек – внучка на Антон Безеншек. Параскева Диноева Безеншек – съпруга на внука на Безеншек.
Участниците бяха приветствани от Карамфил Матев, стенограф в Народното събрание и председател на сдружението, проф. Славчо Вълчанов – преподавател по "Библеистика" в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и Петър Райжеков – председател на читалище "Славянска беседа", основано от Антон Безеншек.
Мястото на събитието беше край вековния дъб, посаден от Антон Безеншек през 1879 г. Днес дървото се е превърнало в един от символите на българската стенографска общност. Той се намира в кв. "Лозенец", между улиците "Цветна градина" и "Милевска планина". Пред него през 2007 г. сдружението, съвместно с г-жа Диноева-Безеншек поставят паметна плоча.
Ето какво споделиха Радост Железарова и проф. Вълчанов.
Радост Железарова – бивш преподавател по стенография и машинопис, сега преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" по чешки и по теория и практика на превода на славянските езици:
"Словенецът Антон Безеншек е не само основател на българската стенография, а възрожденски деец, който 26-годишен идва в страната ни и остава тук. Приема я за своя родина с всичките радости и горчивини, с които го среща животът. Безеншек е основател на читалище "Славянска беседа", участвал е в пчеларско дружество; създал е библиотеки в София и Пловдвив, написал е учебници, по стенография и география, участвал е в обучението по стенография и по други предмети.
Стенографията заслужава вниманието на съвременността, макар, че остана малко в сянка, защото изисква малко повече усилия от младите хора, за да я научат. Иначе си струва и не може да бъде заместена от каквато и да било съвременна техника."
проф. Славчо Вълчанов:
"Има нещо трогателно в тази традиция – сродни сърца в едно и също поприще и интереси да се срещат, за да тържествуват ценностите на духа. Днешният ден е един от празниците на духа, а празниците са малки спирки в големия бяг на времето. В недалечното минало стенографията беше наше ежедневно писмо. Използвали са я много наши литературоведи и хора от всички клонове на науката. Някои я ползват и до днес. В музеите и архивите на БАН все още има неразчетени стенограми, които чакат своето дешифриране.
Стенографията е явление, част от хуманитаристиката, макар че сега е загърбена поради компютъризацията. Стенографското писмо е инструментариум на живия човек и на творечската мисъл. Време е стенографията да каже своето слово.”
Вижте още:
Празник на стенографията в снимки