На 27-ми декември 2012-та година, на сцената на театър "Сълза и смях" се постави авторския моноспектакъл на певеца Красимир Аврамов.
Спектакъла, който носи името "Спомени", е разиграван над тридесет пъти на американска земя, а на родна територия бе поставен едва за четвърти път. Организаторите обаче, обещаха, че това е едва стартът на цяло турне из страната ни, което започва още в началото на тази година. Следващия град, който ще си "припомни" позабравеното напоследък изкуство на пантомимата е Стара Загора. Връзката прави продуцента на спектакъла – Шериф Хоссни, който е роден именно там. Младежът от египетски произход забелязал големия потенциал на "Спомени" и решил да инвестира в него, без да се съобразява с трудните времена.
И така, междупразнично, моноспектакъла стана факт. Събитието обаче, не мина без няколко спънки. Красимир Аврамов разказа, че на генералната репетиция, състояла се по-рано същия ден, част от реквизита липсвал. "Цареше пълна лудница. Подреждайки декора на сцената, осъзнахме, че липсват няколко ключови елемента, без които не може да се разиграят етюдите. Не разполагахме с много време, за да се впуснем в издирване на оригиналите, затова ни се наложи да създадем нови, едва час преди публиката да е заела местата си в залата.
Екипът ми изхвърча от театъра, като всеки се опитваше да намери материали. В последната минута се рисуваха картини, коваха рамки и надуваха балони." Сцената била готова преди завесите да се вдигнат.
"Спомени" затвърди позициите си, като една от най-смешните и затрогващи постановки. Публиката, която нямаше и представа за препятствията на екипа от "Miles Production", се забавлява от сърце. Майсторки изиграната комедия от Красимир Аврамов и мим гостът Стефан Изворов – Чочо, докосна сърцата на гостите и ги накара да се посмеят здравословно.
Освен планирания смях, присъстващите имаха и случаен повод да се посмеят. Изпълнявайки соло момента си, пианистът Ангел Николов, бе толкова увлечен в свирене, че не осъзна кога запалената свещ, стояща върху пианото, падна на ръцете му. Хората започнаха да го аплодират, за това че той дори и за миг не отдръпна пръсти от клавишите, въпреки нагорещения восък по тях.