Спомени за детството на българския театър пътуват 50 години от чекмеджето до книжарницата

4348

50 години след написването им спомените на Тачо Танев за българския театър от първата половина на 20-ти век най-после срещнаха своята публика. Книгата "54 години в служба на театъра", издадена преди месец от ИК"Слово и знак", бе представена официално на 22 октомври в Народния театър Иван Вазов. В нея авторът, един от строителите на българския театър и култура, разказва живо и увлекателно  своите преживявания и впечатления от професионалния театър у нас в периода 1899 – 1954 г. Книгата е изпъстрена с много комични случки, патриотично въодушевление, интересни истории от "зад кулисите" и портрети на големи български артисти от това време, включително и на Пенчо Славейков като директор на Народния Театър.

Проф. д-р Васил Стефанов – днешният директор на Народен Театър "Иван Вазов" – сподели с присъстващите на премиерата своите спомени за Тачо Танев и подчерта неговия принос за развитието на българския професионален театър. Артистът на Народния театър  Емил Стефанов прочете няколко живописни страници за деня, в който новината за обявяването независимостта на България стига до трупата на Народния театър, която по това време е на гастрол в Сърбия, водена от Пенчо Славейков. Заради патриотичните нотки в разказа за пътуванията на театъра в Македония книгата не е била допусната до печат през 1958 г., когато авторът я е представил пред тогавашното държавно издателство "Наука и изкуство". Дълго време първата част на ръкописа стои в Музея на Народния театър и е достъпна само за театроведите. А пълния текст отлежава заключен в чекмеджето на бюрото на автора чак до 2008 г., когато ИК "Слово и знак" отупва прахта и се ангажира с издаването му.

Очаквайте скоро ревюто на Kafene.bg за "54 години в служба на театъра".

За автора:
Тачо Танев (1882-1962) преминава през цяла палитра от дейности в служба на театър – от любител артист към трупата "Сълза и смях", до званието "артист на Народния театр, след това директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите и т.н.  За първи път Тачо Танев се пенсионира 1927г., защото по това време той има 25 години театрална дейност и по тогавашните закони може да се пенсионира, макар че е само на 45 г.
Следващите 29 години той работи като режисьор в театрите в провинцията, като в два от тях – Пловдив и Русе е директор.
Като директор-режисьор на Пловдивския театър, в края на сезона 1929-1930 г. за първи път цялата трупа на един провинциален театър е поканена да изнесе представления на сцената на Народния театър в София.
В края на шесте сезона, през които Тачо Танев работи в Русе, Русенския тетатър успява да се издигне от общински в държавен и спечелва званието "народен", когато Тачо Танев става негов директор.
След успеха в Русе, за него се прави юбилейно тържество "40 години театрална дейност" през 1943г., получава първото си голямо държавно отличие – „Борис III цар на българите, за наука и изкуство – сребърен” (отменено по време на комунистическия режим)и го пенсионират за втори път.
Той работи до 1953г., когато за постановката си на "Еснафи" от Горки, получава званието "Народен артист" и "Димитровска премия", днес отменени като комунистически. След това го пенсионират за трети последен път с уговорката да напише своите спомени. Това са тези спомени, които не са ставали за комунистическата пропаганда и сега се издават за първи път.