Спомените не се противопоставят на реалността, не й обръщат гръб. Понякога горещи като въглени, друг път нежни като ласка, те идват от миналото, за да ни напомнят за това, което сме били, от къде сме тръгнали и какво сме преживели. Те са нашата пъпна връв, която не бива да режем. Не бива и да се срамуваме от тях, защото ние сме изтъкани от спомени.
Сгушени в уютното топло одеало на поетичните думи над трийсет спомени оживяха в стихотворенията на поетите, дошли на Поетичното кафене, което се състоя на 20 ноември в "Студио 5" в София. Своите спомени споделиха: Зина Чаушева, Аксиния Михайлова, Илеана Стоянова, Славея Гарова, Донка Чолакова, Илиана Илиева, Люба Александрова, Ина Крейн, Виолета Пенушлиева, Агапея Полис, Катя Андреева, Камелия Аспарухова, Орлин Михайлов, Владо Любенов, Райчо Русев.
Ина Крейн сподели как "споменът неповикан кацва на рамото/ нито вика, нито мълчи".
Люба Александрова разказа спомени за всички, които са си отишли от нас.
Виолета Пенушлиева ни разплака с драматичната любовна история история на самодивата от поема на Братя Миладинови.
За Агапея Полис спомените са като мечтите и сънищата: Ронят се думи/спомени бистри./също кат руни/докрай ще ги мислим.
Катя Андреева ни успокои, че спомени са вече случили се неща, но истината е, че ние продължаваме да мислим за тях и да ги преоткриваме.
Мариана Еклесия каза, че е млад човек и няма спомени – затова прочете спомен за бъдещето.
Аксиния Михайлова ни увери, че е добре да се научим да запалваме тлеещите камини на общите ни спомени.
Донка Чолакова ни върна в детството, когато вечер с дядо е брояла звездите, а баба е замесвала най-вкусните мекици.
Владо Любенов също за миг се превърна в дете, спомни си вилата в здрача и ни показа как да "смиламе грижите в прах" с "Духовата музика".
Райчо Русев сподели, че всички стихове са спомени, а останалото са надежди и мечти.
Илиана Илиева поднесе на публиката спомени-хайку от Северозападна България:
Седа у плевнико
варам да вида
ще ли обереш малините.
Славея Гарова си спомни с нас за една лирична есенна песен.
Камелия Аспарухова ни научи как да помним щастието, а лошото да забравяме:
Признавам честно – съм мечтател.
Живея днес и утре, тук.
Умея да си спомням щастието.
Забравям тъжното, напук.
А иначе и аз била съм –
любов, омраза и измама,
очакване, усмивка и гримаса
със сол голяма, пълна рана.
…
Тогава ще си спомня
на входа аз за песента,
на мама и на тате дланите
и твоята любов сега.
Така препълнени с нежни, горещи, тъжни и весели спомени се разделихме до следващата ни поетична среща през януари 2012 г.
Прочетете още:
Илиана Илиева: Как се пише хайку
Есенните музи долетяха с тъга, смях и пъстрота
Ина Крейн: Душата има нужда от своите малки празници
Павлина Гатева: Облечете красотата в стихове и я подарете на света
Весислава Савова: Който твори литература, да бъде готов да посрещне критика
Красин Химирски гостува на "Поетично кафене"
Роси Рос беше гост на априлското "Поетично кафене"