Не се стряскайте от заглавието. Смъртта е плашеща, но и мобилизираща ни за живот. Много философи казват, че смъртта не е старшна, страшен е страхът от нея. Тя е неизбежният финал на всяка материя. Много творци посягат тази тема, а резултатът е неочаквано оптимистичен и жизнеутвърждаващ, отрезвяващ като изненадващ силен шамар или голяма люта ракия. Опознай врага си, за да го победиш – водени от тази максима ви представяме 4 книги, чийто главен герой е смъртта. Те са художествена и есеистична интерпретация на смъртта, не са тежки за четене, нито травмиращи за четене. В тази мини препоръка не включваме заглавия с езотеричен характер.
 |
"Етюди за смъртта" от Иван Калчев, издателство "Наука и изкуство", 1989 г. Книгата е първи опит в българската литература да се анализира смъртта в нравствен, отнологически и гносеологически аспект, както и аксиологическите стойности на смъртта и на мисълта за нея, които мобилизират творческите възможонсти на човека. Авторът прави преглед на досегашните опити в историята и философията за теоретично превъзмогване на смъртта. Обосновава се тезата за смъртта като своеобразно на човека на собствения му житейски път, при което се стига и до изводи за отношението между мисълта за смъртта и мъдростта на човека. |
 |
"Гробищни истории" от Борис Акунин и Григорий Чхартишвили, издателство "Еднорог", 2008 г. Тази книга е написана от един човек, но има двама автори: есеистът Григорий Чхартишвили и неговото второ Аз – белетристът Борис Акунин. Г.Ч. ще ни разкаже за шест старинни некропола, разположени в различни части на света – старото Донско гробище в Москва, Пер Лашез в Париж, гробището Хайгейт в Лондон, гробището на чужденците в Йокохама, Грийнуд в Ню Йорк и гробището на Елеонската планина в Йерусалим. Борис Акунин ще ни накара да потръпваме от страх с гробищните си разкази, в които ще ни срещне с жестоката помешчица Салтичиха, с Оскар Уайлд, с основоположника на марксизма и дори с прочутия детектив Ераст Фандорин… |
 |
"Проект Смърт" от Пепа Витанова, издателство "Сиела", 2011 г.
Смъртта заслужава да бъде превърната в проект. Тя е сигурна, безотказна и вечна. Мнозина биха купили нейни акции, ако ги имаше на борсата. Тя е шансът ни да живеем по-смислено и да си отидем по-мъдро – ако погледнем на всичко през призмата на края. Когато мозъкът осъзнае, че съществува реална опасност да настъпи смърт, всичко друго остава на заден план – възгледи, принципи, задръжки, социално програмиране. Никога не е късно да се научим как да умираме, как да приемаме смъртта на близките и как да живеем. Времето е като автобус 204 през епохата на зрелия социализъм – може да го свиваш и разтягаш. Може да направиш от три, четири, или шест месеца цял един живот. А може да напъхаш един живот и в пет минути. Това е основното послание на сборника, обединил откровените разтърсващи истории и размисли за смъртта от 28 журналисти, писатели и университетски преподаватели на възраст от 25 до 80.
|
 |
"Некролози" от Уилям Сароян, издателство "Народна култура", 1984 г. Подбрала и превела от английски Корнелия Божилова. Есета. |
 |
"Самоубийството" от Емил Дюкрем, София, 1999 г. Това е една от книгите не Емил Дюркем,с която той навлиза в най-дълбоките пластове на социологическата наука.В нея изпъква огромният интелектуален потенциал на големия френски мислител,както и изключителните мувъзможности за анализ и интерпретация на уникални за времето си социологически данни. |
Прочетете още:
Интервю с Радослав Парушев Чарли: Смъртта не е за всеки
Смърт в 12 разказа – изложба на Гергана Змийчарова