Зениците на август са зелени,
а лятото е тъжен лунатик.
Побирам го връз двете си вселени
на дланите с един-единствен вик,
че в бездната изтича като бързей.
Роят се многобройните лета,
в живота ни бръшлянено развързан.
Но можем ли да стигнем скоростта,
с която то от нас ще си отиде?
Прегръщам го като за сетен път.
А утрините му – кандило с видело,
предричат неговата явна смърт.
Прочетете още:
Колекция от малки радости