Творбите на най-големия съвременен гръцки писател Никос Казандзакис се завръщат на българския книжен пазар след 15 години отсъствие, обявиха от издателство „Ентусиаст“ и Международното дружество „Приятелите на Никос Казандзакис – секция България“. През месец юни тази година „Ентусиаст“ ще публикува книгата „Рапорт пред Ел Греко“, а през есента – световноизвестния роман „Алексис Зорбас“. Книгите ще излязат в поредицата Enthusiast Vintage, в чудесните преводи от гръцки език на Георги Куфов и в полиграфическото оформление, което заслужават вече оценените като съвременна класика творби на Казандзакис.
Никос Казандзакис не е просто писател. Той е явление в световната литература. Смятан е за най-значимия гръцки писател и философ на XX век. Романът му „Алексис Зорбас“ получава световна известност, след като бе филмиран от Михалис Какоянис. „Зорба гъркът“, с Антъни Куин в главната роля, се появява по екраните през 1964 г. и се превръща в истински киношедьовър. Творбите на Казандзакис „Христос отново разпнат“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“ също са добре приети от читателската публика в цял свят. Казандзакис пише и есета, новели, поеми, трагедии, превежда класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гъоте.
За радост на българските читатели у нас са издадени почти всички книги на Никос Казандзакис, майсторски пресъздадени на български език от Георги Куфов. Казандзакис е познат в България с романите си „Капитан Михалис“, „Христoс отново разпнат“, „В дворците на Кносос“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Алексис Зорбас“, „Беднякът божи“, „Аскетика“, „Змия и лилия“. За съжаление обаче не са много тези, които познават цялостното му творчество, а още по-малко са запознатите с живота му, който е не по-малко интересен от неговите произведения. Доказателство за това е фактът, че писателят сам избира епитафията на гроба си: „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Свободен съм“. През 1957 г. Казандзакис е предложен за Нобелова награда за литература, но тя е спечелена от друг голям автор – Албер Камю.
Никос Казандзакис винаги е имал много почитатели в България. През 1999 г. в София е основано дружеството „Приятелите на Никос Казандзакис“ с председател Георги Куфов. Дружеството е създадено като български филиал на международно дружество със същото название и със седалище в Женева. Освен в България, негови филиали има в повече от 90 страни. Членовете му – широк кръг от интелектуалци, елинисти, почитатели на Казандзакис – са обединени около идеята да популяризират творчеството на големия гръцкия поет и мислител. За съжаление след смъртта на Георги Куфов в началото на 2004 г. дейността на българския филиал на дружеството почти замира. На 1 март 2011 г. сдружението възстановява дейността си и променя своето название на Международно дружество „Приятелите на Никос Казандзакис – секция България“, а за председател е избран синът на Георги Куфов – Христо Куфов. За своя баща и внушителното дело, което той завещава на поколенията, както и за приноса му към творчеството на Казандзакис у нас, Христо Куфов споделя: „Баща ми беше изключително взискателен и самокритичен както към автора, така и към себе си. Не познавам друг човек, който би прекарал цял месец в Националната библиотека само за да успее да пресъздаде максимално пълнокръвно и достоверно един абзац от роман на Казандзакис.“
Преводаческото дело на Георги Куфов е изключително. За своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България през януари 1998 г. Георги Куфов е удостоен, с указ на гръцкия президент Константинос Стефанопулос, с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“. Носител е и на българския орден „Кирил и Методий – І степен“. През 1995 г. Георги Куфов е обявен за почетен гражданин на София. Заедно със Стефан Савов е съучредител на Съюза на преводачите в България. Считан е за един от създателите на съвременната българска преводаческа школа.
Още за Никос Казандзакис (18.02.1883 – 26.10.1957 г.)
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св.Мина“ в Ираклион.