Представяме ви актрисата Симона Халачева, с която успяхме да си поговорим между многобройните й ангажименти и репетиции.
Симона можем да гледаме в редица от спектаклите на Театър "София" – "Скачай!", "Парижката Света Богородица", "Женитба", "Апетит за череши" и много други.
Тя ни разказа повече за ролите си в тях, както и за това как се ражда идеята за възобновяване на предствленията на Открита сцена – Театър "София".
Есмералда, една много тежка роля с много убедителна игра – много въздействащо представление. Как дойде тази роля при Вас?
Мога да кажа, че това е първата ми вече като професионална актриса роля. Преди това имах две представления. Едното, когато бях студентка, в "Сълза и смях", след това имах още едно представление, с което влязох в Театър "София" по заместване на колежка, която забременя – в мюзикала "Скачай!".
Всъщност "Парижката Света Богородица" е първото ми официално разпределение, първата ми роля. Много си мечтаех да работя с Лили Абаджиева. Тя много ме е вдъхновявала през годините – когато бях ученичка, когато попадах на нейно представление – мечтаех си да работя именно с нея. Така попаднах в ролята на Есмералда.
Каква е Есмералда и къде са допирните Ви точки с нея? Тя е един много противоречив и сложен образ.
С Есмералда не знам доколко имаме допирни точки, защото тя е от съвсем друго време. Със сигурност аз съм дала на ролята нещо от съвремието, което едва ли е имала, притежавала тя. Така че това е един много преплетен образ между класика и между нещо по-екстравагатно, готическо и приказно.
Относно скорошната премиера на постановката "Женитба" – там виждаме един комедиен образ, пак изключително модерено поднесен. Един класически текст на Гогол. Как се възприема днес? Как изглежда въобще "Женитба" от сцената?
По репетиции си говорихме, че всъщност наистина има такива сватовници, даже сме попадали на предавания, като риалити формати, които сватосват. Всъщност има много общо със съвременния начин на избиране на жена. И така…
Кой трябва да гледа този спектакъл?
Всеки. Той е забавен, кратък. Аз много харесвам кратки представления. За мен спектакълът трябва да е до час и половина, защото в това напрегнато ежедневие, просто не може да се възприеме пълноценно едно твърде дълго представление. И хората да заповядат другия сезон, защото този вече отмина, почти и няма да го играем.
Да минем към юнската програма. Откритата сцена – как въобще се роди цялото това нещо? Сякаш за първи път въобще се прави открита сцена?
Да. От много години не се е правила. Горе-долу има около 30 години, откакто не е използвано изобщо това пространство. А на мен много ми се искаше там да се случи нещо.
Лятната сцена, откъде дойде хрумването и как се случва, какво въобще да очакват хората и защо да дойдат?
Случайно се роди идеята и всъщност стана много хубаво. Преди известно време исках много да работя с един колега от театъра, да направим нещо камерно, защото досега никога не съм имала представление на Камерна сцена и бях намерила подходяща пиеса за двама. Качихме се при директора на театъра, при Ириней Константинов, и му предложихме тази пиеса. Тя не беше "Апетит за череши", беше "Посещение на млада дама". Ириней тогава каза, че пиесата много му напомня на една друга пиеса, играла се преди много време в театъра. Имала страшен успех. Той ни даде "Апетит за череши", прочетохме я и се разбрахме, че от нас зависи коя от двете пиеси ще изберем. И ние харесахме "Апетит за череши". Много набързо успяхме да намерим режисьор, екип, да намерим малко средства, с които да подпомогнем представлението, защото то е извън театралния афиш. И се случи!
И покрай него..
И покрай него, защото би могло да се играе на всякакво пространство, тъй като е камерно, предложих на ПР-а на театъра да пробваме да го преместим навън, на открита сцена и оттам колегите се въодушевиха много и започнаха да измислят всякакви неща. Всъщност има един дълъг списък с интересни събития, които предстоят на тази сцена.
Какво ще кажете на хората, които още не са гледали "Апетит за череши"?
Задължително да дойдат!
Какво да очакват?
Ще си прекарат много хубаво час и десет минути, ще се забавляват и ще си тръгнат без усещането, че са си изгубили времето, а че нещо хубаво им се е случило.
Кое е най-сладкото на актьорската професия?
Много са нещата. Много сладости има тази професия и много горчивини. Но най-сладкото е, когато излезеш на сцена, когато вече се роди едно представление и първата му среща с публиката.
Не е ли страшно също така?
Ами то е един адреналин, към който имаш зависимост в даден момент.
Какво пожелавате на нашите читатели?
Пожелавам им да имат невероятно страхотно лято, изпълнено с много приключения, с много нови неща, с вдъхновяващи срещи с хора, да си починат и да четат!