Симеон Илиев: "Порнфолио" е за читатели без предразсъдъци и с чувство за хумор

Симеон Илиев има издадени 4 романа – всичките на различни теми. Казва, че всяка една от книгите му е различна не само по сюжет, но и по стил на писане. Като че е писана от друга ръка. Той живее във Финландия, но героите му са българи. В това интервю Симеон Илиев разказва повече за последната си книга – "Порнфолио". Смела и провокативна, тя ще се хареса на читатели без предрасъдъци и с чувство за хумор.

Живеете във Финландия. Замисляте ли някакъв сюжет с местни герои?
Вълнувам се единствено от български сюжети и герои. Не мога да кажа дали някога ще напиша нещо за Финландия. Времето ще покаже.

Откога пишете, в каква посока са писателските ви интереси, какви теми ви вълнуват?
Пиша от седем-осем години и усещам умора. Но това не означава, че е за сметка на страстта. Като че ли страстта ми към писането се увеличава с годините. Разликата е в това, че вече не се хвърлям на всяка идея, а съм по-внимателен и не препускам по редовете като млад жребец. В първите години като че ли бях по-романтично настроен и се вълнувах от причините за несправедливостта в живота. После разбрах, че ако с любовта не се заличават несгодите, то поне е по-леко да се живее с тях. Общо взето – все класически теми.С романа "Порнфолио" започвам втората част на развитието си като писател. По този начин и в живота, и в литературата се създава закономерна двойнственост.

Как се роди идеята за романа?
Идеята ми дойде от мой познат, който веднъж каза, че иска да е спал със сто жени преди да се ожени. По това време аз мечтаех за нея, за единствената. Това бе преди доста години. Няма да скрия, че имам известен опит с жените или може би ще е по-точо да кажа "имах". Така, с това изречение на моя познат, се появи идеята за романа. Останалото са факти и фикция. В книгата има много провокативни сцени дори за началото на нашия век. Но най забавното за мен е, че читателят никога не може да бъде сигурен кое е фикция и кое факт. Разбира се, в процеса на работа доста сцени премахнах, но не съм изменил на основния замисъл.

Какво послание/послания смятате, че дава книгата на читателите?
Смятам, че в никоя книга не трябва да има каквото и да било послание. Ако в моята все пак има някакво послание, то читателят ще го открие.

„Порнфолио е доста провокативна. Имате ли вече отзиви от читатели, от приятели?
Често се случва очакванията или представите ни да се разминават с това, което получаваме в действителност. Така е и с книгите. Аз исках да напиша книгата така, че никой да няма какво повече да каже по темата. Или поне не по начина, по който съм го направил. Но книгата се прочита, затваря се и животът продължава."Порнфолио" е провокативна, но по забавен начин. Мисля, че ще се хареса само на хора с тънко чувство за хумор и без предразсъдъци. Отзивите от приятели, както и от други, са положителни.     

Съпругата ви ли е най-довеленият ви съветник и честен критик?
Да, разбира се. Често търся мнението й, разказвам й за идеите си и понякога ме е изненадвала с коментарите си. Неща, за които дори не съм предполагал, че ги има в текста. Понякога е разбирала идеята на книгата така, че ми е ставало ясно какво съм искал да кажа.                                                                   

Имахте ли алтернативно заглавие за романа?
Заглавието е почти толкова важно за мен, колкото и самата книга. То е като рецепцията на един хотел. Винаги измислям по няколко варианта и не преставам докато не попадна на най-подходящия. "Порнфолио "също имаше няколко възможни и един от тях бе "Театър на разврата".       

Днес са популярни пренаписванията на книги. С лека промяна в текста и дори във финала. След време бихте ли пренаписали "Порнфолио" и какво бихте променили в нея?
Не смятам, че едно вече завършено произведение трябва да се поправя. Ако след време си видял пропуски, не означава, че ще ги оправиш с пренаписване. А може дори и по-зле да стане от първия път. Забравяш и продължаваш напред. Аз не бих пренаписах нито една от книгите си.         

Какво ви харесва във живота във Финландия? Ако можете да вземете нещо или някои неща от живота там и да живеете в България, какви щяха да бъдат те?
Нищо не бих взел със себе си, защото няма да има полза. Нещата са несъвместими. Но все пак може би бих взел модела на образователната им система.                                           
 
Пишете ли нова книга?
Книгата, която ме занимава в момента е много различна от "Порнфолио" Но за нея има време. 

                                                                           

               

                             

        

Сподели в: