Силвина Фурнаджиева се грижи за уеб портала на програмата Глоб@лни библиотеки. Работила е и като заместник-главен редактор на списание .net. В това интервю тяразказва за 960-те модернизирани библиотеки в цялата страна, как проектът е променил животът на хората в малките населени места, а библиотеките са станали много повече от място, където се четат книги.
Какво е за теб проектът Глобални библиотеки?
„Глоб@лни библиотеки – България” предостави компютри и достъп до Интернет на 960 библиотеки в цялата страна, но направи и нещо още по-важно: промени нагласите, от една страна – на библиотекарите към тяхната работа и от друга – на потребителите на библиотеки към тези институции. Неслучайно казвам „потребители”, а не „читатели”, тъй като благодарение на „Глоб@лни библиотеки” библиотеките вече са нещо много повече от места, където човек може да чете книги. Сега в тях се организират срещи и дискусии на различни теми, включително и консултации със специалисти на теми като здраве, бизнес, фермерство и др., провеждат се прожекции на филми и мултимедийни презентации и се предлагат електронни услуги, доколкото те са налични в България. В библиотеката вече можете да се обучите как да работите с компютър, да направите справка за свободни работни места във вашето населено място, да кандидатствате за тях (като заедно с това получите и консултация как да изготвите автобиография и мотивационно писмо) и да ви консултират по разнообразни теми. Библиотеката вече е място за достъп до всякаква информация – такава, която се съхранява не само на хартия, а и онлайн. Нещо повече, тя е и проверена – програмата има установени партньорски отношения с институции като Министерство на здравеопазването, Агенция по заетостта и Национална агенция по приходите, така че библиотечните потребители могат да бъдат спокойни за качеството на получаваната от тях информация в библиотеките, тъй като тя идва „от първа ръка”.
Лично за мен най-ценна и удовлетворяваща е промяната, която постигнахме в малките населени места. Преди Програма „Глоб@лни библиотеки” да започне работа в България, в повечето от тях имаше много ограничен достъп до информация, а голяма част от хората нямаха компютърни умения или дори възможност да ползват компютър и достъп до Интернет. Сега библиотеката е мястото, където хората могат да се събират, да общуват и да получават информация и консултации за почти всичко, което ги интересува.
Тъй като понякога образите говорят по-добре от думите, заснехме пет кратки филма, които показват на практика как се е променил животът в няколко населени места, откакто работим с библиотеките в тях и как библиотеките помагат на хората. Можете да видите филмите в нашия канал в YouTube: http://www.youtube.com/user/glbulgaria.
Допринесохте много за развитието на родните библиотеки в последните години. Ще намерят ли те път към своето успешно утре след края на проекта?
Една основна част от проекта бяха проведените обучения, в които се включиха всички библиотекари, работещи в подкрепени от нас библиотеки. Тези обучения включват както компютърни умения, така и знания за управление на една съвременна библиотека, за разработване на нови библиотечни услуги и за набиране на средства. Библиотекарите вече знаят как да проучват от каква информация и услуги имат нужда хората в тяхното населено място и как да подбират или дори сами да създават подходящи услуги, които да отговорят на идентифицираните потребности. Те се включиха и в обучение за разработване на проекти и набиране на средства – по този начин ще могат да намират и финансиране за своите идеи. По този начин се надяваме библиотеките да продължат да се развиват, да разработват нови идеи, да намират финансиране за тях, да поддържат връзка помежду си и да работят заедно… и по този начин да останат „глобални”.
С какво от свършеното се гордееш най-много?
Най-много се гордея с това, че помогнахме на библиотеките да се развият много за последните четири години. Много е удовлетворяващо, когато библиотекарите ми казват, че самочувствието им се е повишило и че се гордеят със своите модернизирани библиотеки. „Животът се върна в библиотеката заради компютрите” е обобщението на отзивите на много библиотекари и това ме радва.
Завръщат ли се хората в библиотеките, към книгите?
Пътят на повечето хора, които се връщат в библиотеките, минава през компютъра. За последните четири години, откакто програмата работи в България, посещаемостта в библиотеките се увеличи, особено в по-малките населени места, където те са сред малкото все още работещи обществени институции в услуга на гражданите. Повечето нови потребители влязоха заради компютрите, но останаха и при тях, и при книгите и се научиха как да използват и компютъра, и книгата като източници на информация, с които могат да подобрят живота си: да си намерят работа, да подобрят образованието и професионалната си квалификация, да общуват с околните по-ефективно и дори да станат по-здрави.
Кои, според твоите наблюдения, са най-важните качества на библиотекарите?
Качеството, на което най-много се възхищавам у библиотекарите, е любовта им към тяхната работа. Те са силно ентусиазирани и обичат своите читатели, обичат да им помагат и да общуват с тях. Друго много важно качество на библиотекарите е тяхната любознателност и готовността им винаги да научават нови неща и да се усъвършенстват.
И какво би им помогнало още в работата?
Както вече споменах, много библиотекари, с които работим, споделят с нас, че благодарение на участието им в обученията и работата им по програмата самочувствието им се е повишило. Бих казала обаче, че им е необходимо и още да повярват в себе си, така че сами да развиват своите библиотеки и да не разчитат толкова, колкото сега, на „централизирано” финансиране, независимо дали то е по проекти, от правителството или от друг източник. Те вече имат и знанията, и уменията да усъвършенстват и себе си, и своите библиотеки, да пишат и защитават проекти и да си търсят дарители, които биха могли да финансират работата им – трябва само да повярват, че могат да го направят и да започнат да действат. Знам, че в малките населени места е много трудно, но все пак вярвам, че почти навсякъде е възможно да се намерят поддръжници на библиотеката, които считат, че тя е полезна и биха отделили макар и малко средства, за да подпомогнат работата й.
Какво пожелаваш на нашите читатели?
Ако отдавна не сте влизали в библиотека, защото спомените ви са отпреди години и включват много стари книги и прах, посетете най-близката до вас библиотека – промяната ще ви изненада приятно.