На 05 март 2012г. в Сатиричен театър „Алеко Константинов” (сцена „Щастливеца”), ще можете да видите 256-тата премиера на постановката "Сентрал парк уест" на Уди Алън.
Превод – Татяна Иванова
Постановка – Бойко Илиев
Сценография – Нина Пашова
Музикално оформление – Бойко Илиев
Хореография – Светлин Ивелинов
Участват: Ана Вълчанова, Стефан Щерев, Нона Йотова, Пламен Сираков, Силвана Пишимарова
Това е история за жени и мъже, които – като всеки от нас – искат да бъдат обичани и да обичат, които искат да бъдат поне малко по-щастливи. Това са делови мъже и жени, на които все не им стига онова, което вече имат, които трудно свикват с мисълта, че годините минават, и все искат да започнат отново, някакъв нов живот, в който ще има повече ласка, внимание, в който ще бъдат важни за другия… В този свой стремеж те се хвърлят в непрекъснати банални авантюри. Ситуацията е смешна, защото всичките персонажи се въртят все в един затворен кръг, в него консумират своите изневери и в крайна сметка се връщат в точката, от която тръгват – но излишно наранени, частично обезверени, напълно объркани…
В луксозния Сентрал парк уест хората не мислят за пари, но са също толкова пълни с копнежи, колкото навсякъде другаде.
Историята е по УдиАлъновски остроумна и смешна. Авторът с особена мекота търси разбиране за техните усилия да оправят поне малко обърканите си съдби.
Никола Вандов
За седми път се срещам с невероятното творчество на Уди Алън. След „Смърт” (Театър „Диалог”), „Бог” (Театър „Диалог”, ДКТ „К. Величков” – Пазарджик и ДТ „Н. Коканова” – Ямбол) и „Секскомедия в лятна нощ” (Театър „София” и Младежки театър „Н. Бинев”), сега се обръщам към една „бърза” комедия в стила на немите филми. И не съвсем. Всъщност всичко в „Сентрал парк уест” отново е гарнирано с много невротична сексуалност, примесена с хумористична психоанализа, с неочаквани обрати и… с естествен край… Една Чеховска пародия, в която „пушката гръмва”, но не убива, а само ни разсмива, стига да не сме от улучените… И така: кумирът Бергман е тук със своите „Сцени от един семеен живот”, но защо ми се струва , че главните герои напомнят за Граучо Маркс и Бъстър Кийтън… Уди Алън отново успява да погледне на живота ни отстрани и да ни накара да се усмихнем, дори да се посмеем на нашите амбиции, стремежи и любови, които много често са поредните илюзии в нашия забързан и истеричен свят.
Вярвам, че пиесата на Уди Алън, със своя чудесен диалог, изпълнен с невероятно чувство за хумор и поставящ проблеми, в които често се преплитат ревност, любов, изневери, засегнато честолюбие, илюзорни мечти, е чудесен повод за създаването на театрален празник, който да достигне до почитателите на театралното изкуство в цялата страна.
Бойко Илиев
режисьор
Бойко Илиев (роден на 29.7.1955 в София) е театрален и филмов режисьор. Завършил е в НАТФИЗ актьорско майсторство (1982) и театрална режисура (1990), а в Нов български университет – филмова и телевизионна режисура.
Бил е актьор и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежки театър „Николай Бинев” (2000-2006). Поставял е в повечето български театри, включително и в Народния театър „Иван Вазов”, а също така и в Учебния театър при НАТФИЗ. Има много постановки на опери, оперети и мюзикли.
През 1988 г. създава в София Първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност.
Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: „Нежната власт”, „Апостолите”, „Политическите убийства”, „Светът и ние”, както и на няколко художествено-документални и игрални филма: „Само ти, солдатино, чудесни”, „Кажи здравей на татко”, „Бродещи души”, „Пеперудите са свободни”, „Чужденецът” и др.
Още на Kafene.bg:
Сатиричен театър "Алеко Константинов" – програма за месец март 2012
"Укротяване на опърничавата" в Театър "София" на 29 февруари