Семейство Тодорка и Иван Мутафчиеви са балканджии по душа и европейци като отношение към работа с която са се захванали – да произвеждат козе сирене. Те са едни от радетелите за утвърждаването на биопродуктите на българския и международен пазар. Имат собствена ферма в полите на Пирин със 170 кози и мандра в която ежедневно влагат познанията и любовта си, за да се случи магията на доброто сирене. Със семейство Мутафчиеви разговаряме за културата на хранене, преимуществата на био храните и проблемите на отрасъла в страната. (Снимка: Георги Мутафчиев)
Каква беше 2015г. за българските производители на биопродукция?
Изминалата година беше добра и ползотворна за нас.Имахме възможност продукта ни да достигне до все повече хора. Мисленето на потребителите като цяло се променя в посока търсене на качествени продукти, каквито са биопродуктите.
Организират се все повече биопазари и изложения, с годините наблюдава ли се увеличаване на интереса към този вид продукция?
Личният контакт с потребителя е от изключително значение за нас. Хората са интересуват от това от къде точно идва храната на трапезата им, по какъв начин е произведена и от каква суровина. За нас тези срещи са много зареждащи и полезни, за да разберем как се оценява работата ни. Благодарение на организациите, в които членуваме, като Българската асоциация на биопроизводителите, Slow food България, Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели, Асоциацията за автохтонни породи кози, имаме възможност да участваме в най-значимите изложения в България, а също и на изложения в чужбина.
Защо един потребител да предпочете по-скъпият биопродукт вместо евтините с които са пълни големите супермаркети? С какво са по-добри биохраните за неговото здраве?
Суровината, от която се произвеждат биопродуктите, е с възможно най-доброто качество. Начинът, по който се отглеждат животните или културите е с изключително внимание към природата. Преди време много ни хареса един израз, че ние не сме наследили природата от предците си, а сме я взели назаем от потомците си. Същото се отнася и за породите животни и за културите растения. Храните, които се произвеждат от тези суровини са с много висока хранителна стойност, лесно усвоими са от човешкия организъм и не го натоварват с трудно разградими и трудно усвоими вещества, които да го задръстват.
Започна ли да се формира култура на хранене в страната ни? Какво трябва да знае човек, когато избира даден продукт, как да се ориентира в морето от предложения?
Да, определено, културата на хранене в страната ни търпи положително развитие. Особено ни радва, че младите хора и децата все повече внимават как се хранят, инвестират в бъдещето си чрез изборът на биохрани и телата ни се отблагодаряват за тези грижи.
Най-добре е човек може да се ориентира в морето от предложения чрез личната дегустация и контакт с производителя, но това не винаги е възможно – тук етикетите могат да послужат за добра ориентация.
Помагат ли си българските биопроизводители? Съществува ли конкуренция, която да ги кара да повишават непрекъснато качеството на продукцията си?
Хората, които обичат работата си уважават работата на останалите хора – българските биопроизводители, се подкрепят и си помагат. Благодарение на Българската асоциация на биопроизводителите имаме възможност да участваме в много изложения и събития.
С какво българските биопроизводители могат да пробият на външния пазар, с какво можем да им привлечем вниманието на чужденците?
Вниманието на чужденците може да се привлече с това, с което се привлича и вниманието на българите – качеството. Благодарение на Slow food България имахме възможност да вземем участие на изложение в Торино, Италия. Усещането беше сякаш сме на олимпийски игри на храните. Сиренето ни беше прието много добре сред най-добрите храни от Европа и света.
Вашата ферма е в Банско, има ли бъдеще съчатанието на екотуризъм и биопроизводство?
Екотуризъм и биопрозводство би била чудесна комбинация. Ние имаме идеи в тази насока, а също така има и интерес от туроператори и наши киенти, които имат желание да се организират посещения на фермата ни. Това е много важна възможност за нас, тьй като една от целите ни е хората, и най-вече децата, да могат да се докоснат до красотата на нашите кози, голяма част от които са от стара местна порода, чието мляко е с много високо качество. Да се разходят по пасищата ни – да вдъхнат от аромата на билките, с които се хранят животните, за да разберат какво е вложено във вкуса на нашето сирене, за да може то да бъде плътно и "с избухващ вкус в устата", както го характеризира при опитването му наш клиент.
Казват, че за да бъде една храна наистина качествена, трябва освен добра технология в нея да се вложи и щипка любов, помага ли ви това, че сте семейство за успеха? Вярвате ли в развитието на фамилните ферми?
Любовта е най-добрият двигател на всичко позитивно. Семейството се създава на първо място с любов, крепи се на взаимното доверие и подкрепа. Същите са и съставките на успеха в работата. Това влагаме и в продукта, който произвеждаме. Малките фермите в България и света са фамилни.Това е хубаво, защото всяко семейство има собствени традиции и по този начин те могат да се запазват и доразвиват, продуктите им са специфични и са свързани с техния бит. Това придава уникалност на всяко производство.
Има ли интерес в младите хора към биопроизводството? Ако някой започва сега и иска да поизвежда качествено сирене, какъв е първият съвет, който бихте му дали?
Радващо е, много млади хора имат интерес към биопроизводството, както като потребители, така и като производители. Откриват, че връзката с природата ти дава много. Първият съвет би бил е да не се отказват лесно, защото всяко начало е трудно, хората обикновенно виждат това, което е в момента, но не обръщат внимание на пътя, който е извървян. Пътят в никакъв случай не е лесен, но не е и невъзможно труден. Когато си сигурен в това, което искаш да направиш, ти търсиш начина да го осъществиш, а не търсиш оправдания защо не се случват. Тогава срещаш подходящите хора, които ти помагат по някакъв начин, някои дори само като те окуражат. На нас също са ни помагали много хора, обикновенно такива, които правят стойностни неща, всеки в своята област.
От какво страда биопроизводтвото в страната ни, какви са проблемите на отрасъла? С какво държавата може да помогне на фермерите?
Според последната статистика броят на отглежданите животни в страната прогресивно намалява. Това означава, че хора, които от поколения са свързани с животновъдството, са принудени да се откажат от нещо, което за тях не е само бизнес. Държавата трябва да намери начин да подпомага малките семейни ферми и производители, и да не допуска унищожаването им. Това може да стане чрез по-сериозното им субсидиране, чрез реклама на български продукти произведени само от български суровини,чрез облекчено кредитиране и данъчни облекчения.
Има ли достатъчно програми по които фермерите и производителите могат да получат субсидии?
Програмите са чудесна възможност за подпомагане на стартирането или разширяването на дейността на фермерите и производителите. За да се възползват, кандидатстващите първо трябва да си изяснят за какво точно искат да кандидатстват и да проучат внимателно коя мярка е най-подходяща конкретно за тях. Информация има достатъчно, могат да се ползват услугите на консултантски фирми.
Какво си пожелавате за 2016г.?
На нас, както и на всички останали биопроизводители, пожелаваме на първо място здраве, да бъдем достатъчно упорити, за да следваме мечтите си, достатъчно любопитни и любознателни, за да откриваме нови възможности, позитивни, за да се радваме на своите и чуждите успехи, задружни, защото заедно се постига повече.