По повод излизането на "Луната, която убива" от Н.К.Джемисин, издателство "Сиела" ни предоставиха интервю с писателката. Повече за книгата прочетете тук. Откъс от романа прочетете тук.
Моят редактор ме помоли да се интервюирам сама за нуж- дите на читателите. Признавам – чисто нов номер. Идеята ми хареса – прекрасна възможност да задам въпросите, които са ми интересни, като избегна всички ония неизбежни, невероят- но досадни питания на професионалните интервюиращи. Като например: „Откъде черпите своите идеи?“. Мога даже да проя- вя липса на такт към себе си, ако река! Яко. Да видим.
Откъде черпите своите…
Опа! Започва се!
Мда. Та значи държавата е Гуджааре. Защо я моделирате по подобие на Египет?
Винаги съм изпитвала силно влечение към древните им- перии, особено към онези, които остават забулени в тайнственост за западните историци и учени или пък се пренебрегват от тях. Египет не е типичен пример в това отношение и една от причините да го избера бе обстоятелството, че за него съществува огромно количество знания, изобилие от археологични и културни находки. 
Това улесни много собствените ми проучвания.
От друга страна, бях очарована от египетската магия, която за древните е хомогенна смесица от религия и медицина. Преди няколко години установих с изненада, че са се придържали към медицинската философия за четирите телесни течности, докато мен винаги са ме учили, че тя идва от древните гърци.
(Но пък Древен Египет, Древна Гърция и Древен Рим непрекъ- снато влизат в някакъв вид симбиоза.) Това ме накара да се запитам какви други изненади крие египетското наследство. И продължих да дълбая. Горе-долу по същото време попаднах на един нов елемент от съвременната наука, който пасва твърде добре към последното – психодинамичната теория.
Аха, значи това ви вдъхновява да създадете магическа система, основана върху фройдистката теория за сънищата и египетската медицина. Защото и двете са налудничави.
Е, не точно. (А Фройд на това място би отбелязал, че не съществува такова нещо като „налудничав“.) Съвременната медицина признава ролята на подсъзнанието. Чували сте за плаце- бо ефекта – знам, че сте чували, защото и вие сте като мен, – при който пациенти приемат хапче захарин (или друго без актив- на лекарствена съставка) и реагират точно като хората, които вземат истински лекарства. В някои случаи възстановителният процес при такива пациенти граничи с чудо, а тяхното състояние се подобрява, защото те вярват, че трябва да стане така. Способността на съзнанието да оказва влияние върху тялото е феномен, който е осъзнаван и прилаган на практика от древ- ни времена. От тук до идеята за използване на „режисирани“ сънища с цел установяване на контрол и използване на плацебо ефекта остава само една крачка. Това е нещо, което Юнг обсъ- жда публично и проучва в религиозен контекст, най-вече във връзка с индуската мандала… Но да не се отклонявам.
Значи това е религиозната връзка. Добре, тогава ще признаете: опитвате се тайно да насаждате индуизъм!
Не, разбира се. Това са глупости. Познанията ми в тази област са нищожни. Само каквото съм попрочела тук-там. Пък и не изповядвам тази религия.
Наистина?
Честен кръст!
Но вие говорите за индуско влияние в други свои произведения.
Така е, но също и за зороастризъм, за гръко-римска и скан- динавска митология, за поучителните сказания от фолклора на американските индианци, за духовете лоа от вудуто, както и за християнската Света Троица. Винаги ме е впечатлявала склон- ността да се извади едно нещо от цял списък, като се прене- брегне всичко останало. Изброявам всички, защото всички са от значение.
Стига сега.
Това не е въпрос.
Добре тогава, опитвате ли се да проповядвате нещо? Защото в творбите си прибягвате до религия – това нищо ли не означава?
Вижте какво, аз се смятам за агностик – не в смисъл на съмнение в съществуването на Бог, а в смисъл на съмнение в способността на която и да е човешка религия да обхване божественото. По-точно смятам, че една религия не е в състояние да го стори самостоятелно. Религията е полезно житейско ръководство, при условие че живеете в обществото от времената на нейното създаване. Тя е полезна за обединяване и мобилизиране на населението. Но за да проумеем сами себе си, както и света, трябва да имаме предвид множество други неща – цялото многообразие на човешкото съзнание, върхови- те постижения на науката и прочее. Убедена съм, че рано или късно ще се наложи да влезем в съприкосновение и да обме- ним идеи с други общности на разумни същества. И не бива да забравяме, че като оставяме други да мислят и учат вместо нас, сами си копаем гроба. Та ако има някаква религиозна тема в моята творба, тя е именно тази.
Нима?
Вижте какво – просто го запишете.
Добре, но… Ина-Карек, гуджаарейското царство на сънищата, не е ли нещо като християнския рай? До- като сенчестите селения са адът?
В никакъв случай. Ина-Карек се гради въз основа на ко- лективното несъзнателно по Юнг. А способът да се проникне в него се корени в египетското вярване, че ка, жизнената енергия на душата, се отделя от ба, нейната физическа обвивка, при което ка е приютена от различни органи на тялото, така че самостоятелните Ӝ странствания в други измерения не са безопасни за нея…
Както и да е. Дайте да минем на нещо по-пикантно. Бирниците са до един гейове, нали? Абсолютни.
В Гуджааре няма гейове. В тамошното общество човек обича онзи, когото обича. Но ако се възползваме от съвремен- ната американска класификация по отношение на някого от тях, то да, Ниджири би бил гей.
А другите?
Тяхното категоризиране е по-трудно. Повечето гуджаарей- ци са опортюнисти – те с готовност ще прекарат всеки, който им се понрави, така че можем да ги приемем като бисексуални. Но тази класификация не е съвсем точна, тъй като бисексуалността е свързана с нещо повече от това кой с кого спи. При всички случаи Ехиру е хетеросексуален, преди да стане Бирник, което го променя не само в духовен план. Най-точно би било да определим Бирниците като несексуални.
Всички в романа ли са африканци?
Не. Това не е Земята. Там няма Африка.
Разбирате какво имам предвид. Черни ли са?
Някои са черни. Други са червеникави, жълто-кафяви, а трети са мургави с лунички. Има и толкова бели, че не излизат на слънце по пладне. Разбирам накъде биете. Гуджааре е изгра- дена по подобие на Древен Египет, а Кисуа – на Древна Нубия. Египет, независимо от казаното в учебника ми от гимназията, се намира в Африка и следователно жителите му са африканци. Само че „африканец“ не се свързва твърдо с определен външен вид, както не се свързват с такъв понятията „азиатец“ или „европеец“. Освен това в ония времена Египет представлява световен търговски център. Търговци от земи, които по- късно ще станат Китай, Персийската империя, Гърция и Рим, викинги, нубийци – всички те минават през египетските при- станища. Всичко, което знаем за Древен Египет – научено от съвременните генетични изследвания на мумии, както и от автентичното му изкуство, – говори в полза на схващането, че става дума за многоезично общество, обединило представи- тели на различни раси и култури. Така че и аз се опитвам да възпроизведа нещо подобно.
Бихте могли да развиете същата история в условията на средновековна Европа.
Това не е въпрос. И не, не бих могла. На първо място, ма- гическата система се корени в науката и медицината на Древен Египет, а медицинското равнище в средновековна Европа е съвсем друга работа…
ЗАЩО НЕНАВИЖДАТЕ СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА?!?!?!
Я се успокойте, ако обичате. Кръвното трябва да се поддържа в здравословни граници.
Хейтър.
(Въздишка) Вижте какво, нямам нищо против средновековна Европа. Имам нещо против съвременното фентъзи, което фетишизира средновековна Европа, а това е съвсем различно. Цял куп фентъзи автори опростяват обществените структури и културните взаимодействия от онзи период. Разглеждат кон- фликтите в черно-бяло вместо в контекста на тяхната сложна и многолика динамика, каквато е била в действителност. Тези автори не ни представят средновековна Европа. Те ни рисуват опростенческа британско-островна-фантасмагория-тъпкана- с-мъжаги-с-мечове-и-нищо-повече. Не всички го правят, раз- бира се, но достатъчно, за да ми писне. Някой ден може и аз да подхвана една неопростена средновековна Европа… но, честно да ви кажа, не ми се вярва. Запленена съм от предизвикател- ството да си пиша книгите за „сънна кръв“ и установявам, че сътворяването на мои собствени светове ми доставя по-голямо удоволствие от изобразяването на действителни. Това строи- телство от кота нула е по-лесно.
Като толкова обичате да пишете книги за „сънна кръв“, защо са само две досега?
Може да има и още. В главата ми се въртят множество исто- рии, свързани със Сънната луна. За съжаление, идеите ми са повече от времето, с което разполагам за тяхното реализиране.
Това е защото сте ленива, неорганизирана и недисциплинирана…
А така.
Нищо не става от вас.
Свършихте ли?
Последен въпрос. Това в джоба ви газов гигант ли е, или просто се радвате да ме видите?
…
Да не сте ме пипнали пак!
… Да, Сънната Луна е газов гигант. Описаният свят е един от нейните спътници. Будната Луна е друг спътник. Гуджаа- рейците знаят това, тъй като астрономията им е почти толкова развита, колкото и тази в Древен Египет, само че навикът да я разглеждат като луна е от преди това и се е запазил. Имам известни познания в областта на астрофизиката, за които благодаря на лекторите и на моите колеги от семинарите по астрономия, организирани от НАСА за обучение на писатели фантасти и прочее творчески натури, които имах щастието да посещавам през 2009 г. Не можах да използвам кой знае колко от наученото в двете книги – може би един ден ще го направя, ако напиша книга за Учителите, – но беше забавно да се зани- мавам с тази материя. Евентуалните грешки са само мои.
Въобще не съм ви питала за това. Обичате да се слушате сама, нали?
Вече ми… Край. Това беше.
Нищо не става от вас като обект на интервю, знаете си го, нали?
Хей, това е въпрос!
Чакайте, ама вие наистина ли си тръгвате? Стига де! Не е смешно. Върнете сееее…
Като си помисля, май не ми харесва аз да интервюирам. Както и да е. Останете си в мир.
Снимка: личен архив
блог на Н.К.Джеймисин – http://nkjemisin.com/