Радостин Седевчев и Аксиния Пейчева от ИСИ – София разказват с какво ще изненадат арт почитателите си през новата година.
Какво да очакваме от ИСИ – София през 2022 година?
Аксиния: 2022-ра година ще бъде особено натоварена за ИСИ- София и в частност за неговото галерийно пространство, тъй като в следващите месеци там ще бъдат представени шест самостоятелни изложби на автори, представители както на българската, така и на международната арт сцена. Проектът „Суперпозиции: заплитане“ дойде като естествено продължение на „Суперпозиции“ от 2021-ва година. След броени дни очакваме и първата изложба на сръбската художничка Лидия Делич, курирана от Мартина Йорданова, която ще даде старт на програмата.
Радостин: През 2022 можем да очакваме една добре „заплетена“ селекция от изложби, простиращи се в различни сфери на визуалното изкуство.
С какво тази втора година надгражда и доразвива идеята от 2021?
Аксиния: Ако през първата година фокусът на програмата беше върху връзката между двама автори, то сега той попада върху тази между куратор и автор. „Суперпозиции: заплитане“ изследва метафорично значението на „суперпозицията“ между двете страни, като проследява по какъв начин връзката куратор-автор влияе върху развитието на крайния изложбен продукт и подобно на ролята на „наблюдател“, който определя поведението на елементарните частици, техните отношения и изборите, които те взимат по време на съвместната си работа, ще определят и крайната визия на изложбата. Когато отстраним тази роля, частиците съществуват във всичките си теоретично възможни състояния едновременно. Проблематиката на програмата попада до голяма степен върху изложбата като процес, като „случване“, като резултат от взаимовръзки и, в крайна сметка, върху отговорността към публиката, която идва с тях.
Радостин: Миналата година, фокуса на програмата беше интердисциплинарния подход към визуалните изкуства както и взаимодействието между двама артисти в търсенето на суперпозиция, докато тази година вниманието ни пада по-скоро върху друга важна част от художествения процес, а именно връзката като заплитане между куратор и художник. Нашата идея беше да свържем артистични двойки, които не са работили до този момент заедно, и по този начин да създадем нови контакти, които без нашето „наблюдение“ вероятно не биха били осъществими. Това, в което си приличат двата проекта, е че те се стремят да създават дълготрайни взаимоотношения, да обогатят българската визуална сцена отвън навътре и в същото време да излязат и отвъд границите на локалното.
За Вас самия/самата участието в този проект е …
Аксиния: Екипната работа около подобен мащабен проект е нещо, което е особено важно за развитието на една общност. В този проект се опитваме да създадем добре работещ механизъм, който да успее да комуникира качествено съвременно изкуство. Вероятно за всеки художник това е предизвикателство в някаква степен – излизането от контекста на индивидуалните проекти и влизането в една друга динамика, в която всички зависите един от друг.
Радостин: За мен като художник, този проект е един вид особено предизвикателство, защото виждам какво е да си от другата страна на „барикадата“, да следиш за документация, бюджет и срокове, да работиш с голям екип от хора. Перспективата е различна и това ми допада, някак освежава погледа ми към правенето на изложби.
Събужда ли се България повече за съвременно изкуство и къде сме на картата на Европа?
Аксиния: Това е един сложен въпрос, който до голяма степен е свързан с комплексните проблеми на страната в социален, политически и културен план. Съвременното изкуство не може и не трябва да бъде изолирано явление от цялостното състояние на държавата, а този факт е колкото отрицателен, толкова и положителен.
Радостин: Да определено смятам, че за последните 10 години България се събужда за съвременното изкуство. Бавно, с бебешки стъпки, но нещата се променят, появяват се и нови програми, нови пространства, нови артисти. Държавата и общините също бавно започват да се отварят към съвременното изкуство и да подкрепят свободния сектор и институциите. Това определено даде видими резултати през последната трудна година, която обаче може да се запомни и с голямото количество качествени събития. На артистичната карта на Европа, сме точно там където и на географската, в умерения климатичен пояс или както би казал Л. Б. “in the lower east side”.
Какво си пожелавате като творец за 2022?
Аксиния: Възможности, варианти, резултати.
Радостин: Въпросът е като за рожден ден, преди да духна свещичките. Пожелавам си магическото появяване на професионална и конструктивна критика за съвременно изкуство в България.