Есен през юли. Лято през октомври. Сняг през пролетта. Къде отидоха сезоните? Художникът Пламен Съботинков Ви кани по живописните стъпки на търсенето си на годишните времена, такива каквито ги помним. Заповядайте на 26.11.2018 г. от 18:30 в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет за официалното откриване на експозицията „Сезони“.
Седемнайстата самостоятелна изложба на Съботинков обединява свежи морски пейзажи, пасторални пролетни, пищни есенни, спиращи дъха зимни картини в живописна цветова хармония. Платната, включени в изложбата са изпълнени с майсторското боравене на художника с разточителни цветове и многопластова маска, характерни за маслената живопис.
За Пламен Съботинков
Наследник на прадядо, участник от Десети Родопски полк в Балканската война, и баща, служил в същия полк, Пламен е роден в Родопите, в Момчилград, и то на най-светлата дата в българската история – Трети март.
Пламен е посветил живота си и на още едно изкуство – Военното. Сякаш изпълнявайки бащиния завет, пътят на Пламен е свързан със защитата на Отечеството, а малко по-късно и с правосъдието. Още преди да се свърже живота си с Българската армия, Пламен прави първите си стъпки в рисуването. В прогимназията той открива, че е надарен със самородния талант на изобразителното изкуство.
По-късно, във военното училище се занимава и с дърворезба. Именно там е и първата му изложбена изява.
Израствайки с годините, макар да отчита благодатността на най-българския материал – дървото, Пламен все повече предпочита чувствеността на платното и маслото. С тяхна помощ може по-истински да излее себе си. Маслената живопис, според Пламен, звучи „по-мащабно, по-солидно, дава възможност да се търсят дълбочини”.
Картини, рисувани от него са притежание на частни колекции в България, Сърбия. Германия, Англия, Русия, ЮАР.
Творбите на Пламен Съботинков са натуралистични и сюжетността е на заден план. Необятността на морето, спокойствието на есенната река, красотата на земните дарове и цветята, златни есенни дървета, красивите пейзажи, ни напомнят отново, че изкуството винаги ни е поднасяло метафори, които всеки разбира по свой уникален начин.