Конкретният повод на срещата ни със Севда Димитрова е преводът на романа на Вида Огненович „Прелюбодейци“. Използвам случая да поговорим и за балканската литература и за предизвикателствата на превода в това интервю специално за читателите на Kafene.bg.
Как Ви хареса „Прелюбодейци“?
За мен книгата на Вида Огненович беше книга за привидностите. Всъщност тук се разрушава един привиден свят, който внушава усещане за устойчивост, непоклатимост във времето, а се оказва, толкова крехък. В момента, в който една любов, една изненада го чукне и той се срутва и в отломките му започваш да виждаш другото свое лице, да го търсиш, а дали го виждаш – не е ясно.
Когато са толкова близки езиците задачата е много по-предизвикателна. Как работихте по този текст? Доволна ли сте от резултата?
Да, наистина, когато са близки езиците е много трудно, още повече – когато човек се потопи в един текст като „Прелюбодейци“, с този изящен, богат и многопластов език на Вида Огненович. Тази книга беше като един малък университет за мен. Удоволствието беше много голямо, защото от една страна, чисто като читател исках да открия още и още в този текст, а от друга страна – да намеря най-точната дума, която да предаде съдържанието и целия контекст, както и да може да носи тази дълбочина на езика, която съществува в оригинала. Какъв е резултатът – надявам се читателите да го кажат, иначе човек никога не е доволен от това, което е завършил.
Познаваме ли в България, балканската литература? Четем ли достатъчно балканска литература?
За съжаление – не. Малко се познаваме балканските народи. Втурнати в глобалния свят познаваме вероятно много повече презокеански, другоконтинентални автори, а не и своите съседи. Според мен е особено важно да ги познаваме, защото познавайки добре съседа си ти по-добре опознаваш и себе си, според мен. А ние имаме твърде много обща и култура, и история, а и твърде много настояще заедно. Литературата, изкуството е пътят за общуване между балканските народи.
Вие самата следите ли, четете ли съвременните сръбски автори?
Разбира се, опитвам се да чета всичко най-ново и интересно, което излиза. Имах удоволствието доста време да живея в Белград и тогава набавянето на книги беше значително по-лесно, но сега продължавам да поддържам контакти с моите приятели, сръбски автори, а с техните съвети откривам и нови имена. Малко по-трудно ми е, за съжаление, с авторите от Хърватия, Босна – по труден е достъпът до оригинала. За съжаление в България ужасно много ни липсват книжарниците за литература на чужди езици. Разбира се има Интернет и други начини да се поръчат книги от чужбина, но някак си за хората от моето поколение физическият контакт с книгата е много важен, а той липсва.
Над какво работите в момента?
В момента превеждам книгата на една друга голяма дама в сръбската литература – книгата се казва „Лагум“, а авторката Светлана Валмарианкович. Заедно с г-жа Огненович – това са много светли имена в културния живот на Сърбия. Надявам се да се намери издател, защото си позволявам лукса да превеждам това, което ме е впечатлило, така се случи и с „Прелюбодейци“, а след това да предлагам на българските издатели. Радвам се, че българските издатели имат силата и културата да избeрат добри заглавия.
Още на Kafene.bg:
Вида Огненович за „Прелюбодейци“ и съвременната сръбска литература