Свобода Бъчварова – една от най-талантливите ни, уважавани и обичани автори и сценаристи, се завръща в България след почти 20 години по покана на ИК "Жанет 45", съобщиха оттам. Повод за визитата е публикуването на документалната книга на писателката „По особено мъчителен начин…“.
След биографичния филм (2006 г.) на режисьора Росен Елезов със същото заглавие читателят ще може да се запознае с книгата – документален роман в три тома, в който на фона на семейната история на авторката се прави задълбочен анализ на възникването, развитието и краха на идеологиите на ХХ век в световен план. Вълнуваща и мъдра книга, разтърсваща с непозната до този момент фактология и с прозренията, до които достига.
Представянето на книгата на Свобода Бъчварова е насрочено за периода 23 – 30 септември, 2008 г. и включва Карлово, София, Бургас, Варна, Пловдив и Благоевград.
Програма за премиери на романа
23 септември (вторник) – Карлово (зала Васил Караиванов, Община Карлово – 17:30 часа)
24 септември (сряда) – София (зала 8, ет. 5 на НДК – 18:30 часа), вход А-3
25 септември (четвъртък) – Бургас (Областна управа – 18:00 часа)
26 септември (петък) – Варна (Дворец на културата и спорта, зала Палас Прес – 18:00 часа)
29 септември (понеделник) – Пловдив (Балабанова къща – 18:00 часа)
30 септември (вторник) – Благоевград (предстои уточнение)
Анотация на романа
Том 1
Заглавието на тази книга – "По особено мъчителен начин…” – е част от параграф в Наказателния Кодекс на НРБ, касаещ престъпленията против личността, на каквито са подложени освободените български поколения след турското робство в наниза от войни – местни, общоевропейски и класово-партийни – под трицветното ни национално знаме, а после и под червеното…
Историческите факти тук са изложени чрез проследяване съдбата на революционера Тодор Ангелов и неговите съвременници, която само може да ни удивлява – както с невероятната жизненост, така и с трагичната политическа обреченост на тези наши предшественици.
Съдбовната нишка на тежката им орисия започва с нещастието на македонските бежанци, минава през балканските войни и се окървавява в политическото братоубийство, за да бъде застигната от проклятието на "прокудените” вън от пределите на България…
Том 2
Испанската Гражданска война (1936–1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война – обявяват те – е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ”. И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди.
За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на страната на Републиката, на страната на демократичния отпор срещу настъпващия тоталитаризъм, трагедията на Испания е общоевропейско повторение на техния собствен опит – на братоубийство и разгром на демократичните сили в България през двадесетте години. Безумният героизъм и себеотрицанието им са дълбоко свързани със съзнанието за съдбовността на борбата. От друга страна, идеологическите наочници им пречат да разберат и се опазят от злокобните задкулисни игри, които загробват не само Испания, но и подготвят всемирната касапница на Втората световна война…
Том 3
На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. "Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде победено и заклеймено…
В тази борба дух с бесове Антифашистката съпротива става (и остава) символ на несломимото човешко достойнство, отстояно в името на свободата. Но нейният път е кръстен път и тъкмо като такъв е извървян от Тодор Ангелов и неговите другари в окупирана Белгия. В победното си превъплъщение кръстът се явява и сабята, която отсича и разделя съдбите на личностите от това трагично и героично поколение и в следвоенна България.
Свобода Тодорова Бъчварова – известна българска писателка и киносценаристка, едно от най-значимите имена в българското кино – е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева, и двамата с подчертано леви убеждения. (Поради което – естествено! – е кръстена Свобода.) Заради репресиите, последвали Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат, още през 1925 г. те емигрират във Виена, а след една година заминават за Франция. Поради дейно включване в политическия живот, френската полиция екстрадира семейството в Белгия. (Междувременно в България баща й получава задочно смъртна присъда.) Тежкият емигрантски живот оставя отпечатък върху здравето на момиченцето, а болестта му оставя недъг за цял живот. Притеснена за съдбата на детето си, майката използва обявената през 1930 година амнистия за жените емигрантки и се завръща в България с дъщеря си. Бащата остава в Белгия.
Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор и се запознава със страшната съдба на съветската интелигенция в онези години, научава за ГУЛАГ. Едновременно с това започва да чете големите руски религиозни мислители Бердяев, Шестов, Соловьов. Оказва се, че представата на баща й за великата съветска страна се разминава драматично с действителността. Дълбоки съмнения започват да терзаят младата студентка, а животът й тепърва започва…
В началото на 50-те години на ХХ век Свобода се завръща в България и започва работа като журналист в културния отдел на в. "Работническо дело”. Отделът, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от "голямото размразяване”. Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Скоро обаче благосклонното отношение към културния отдел на вестника е изгубено и отделът е пръснат. Свобода Бъчварова е уволнена и, след година без работа, е назначена в киното като редактор. Времето, в което тя започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино – седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век.
Свобода Бъчварова е създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус”, съсценаристка (заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев) на култовия филм "Мера според мера”, основан на нейния роман "Литургия за Илинден”. По неин сценарий е първият български филм ("Между релсите”, реж. Вили Цанков), носител на международна награда – Сребърен лъв от Фестивала във Венеция. Голяма част от "евъргрийните” в българското кино също са свързани с името й – или е техен сценарист, или са направени по нейни книги: "Жребият”, "Опасен чар”, "Не знам, не чух, не видях”, "Фильо и Макензен”, "Бой последен”, "Спомен”, "На всеки километър” и т.н. Редактор е на "Авантаж”, "Лачените обувки на незнайния воин”, "Мъжки времена”, "Козият рог”, "Господин за един ден”, "Няма нищо по-хубаво от лошото време”, "Таралежите се раждат без бодли” и др. Сценарист е и на немалко документални филми, между които "Достойнство”, режисиран от Лада Бояджиева, "По националност българин”, режисьор Белогорски – и двата филма са върху живота на Тодор Ангелов. Автор е и на филм за българките интербригадистки, които отиват да помагат на Републиканска Испания по време на гражданската война, излязъл след нейното напускане на България през 1989 г.
През 1985 г. заради свободомислието си е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно.
Омъжена е за д-р Любен Бъчваров и има една дъщеря – Елица, която живее в Бразилия. Там, в Рио Кларо, Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома "По особено мъчителен начин”, посветен на родителите й, който представлява една покъртителна изповед за краха на илюзиите, за нелицеприятните истини и горчилката на дългия житейски опит.
Освен многото професионални награди Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден "Стара планина”, връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.