Светозара Давидкова е на 27 и с първи издаден роман – "Главен изпълнителен директор" (издателство "Асеневци"). Тя беше един от участниците в литературното риалити "Ръкописът" на БНТ и въпреки, че не стигна до финала, следяхме участието й с интерес. В това интервю я разпитваме за литературния й дебют.
Как се роди идеята за "Главен изпълнителен директор"?
Всичко започна от една реплика, отправена към мен преди три години: „Ти не знаеш какво правиш с живота си, ти нямаш нещо, което да го осмисля. Не ти говоря за наивни думички като „мечти и цели“, говоря ти за нещо наистина силно, ти нямаш център!“ Идеята за имането на „център“ ми се стори изключително интересна, особено в контекста на така нареченото „градене на кариера“.
Вече почти пет години работя в корпоративна среда и чрез писането на „Главен изпълнителен директор“ аз с любопитство разглеждах въпросите, които витаеха около мен в офиса: Кога се размива границата между мечтата, целта и центъра? Кога се ражда конфликтът между амбициите и човечността? Кога започват компромисите, кога те стават прекалени, кои хора ги правят и защо… И докъде, в крайна сметка, води този път?
Именно от тези въпроси се роди и „Главен изпълнителен директор“.
Какви мнения дочуваш за романа си?
Минаха почти две седмици от излизането на романа. Вече наближаваме стотната продадена бройка. Знам, че това е все още съвсем малко, но за мен чувството, че толкова хора държат моята книга в ръцете си и четат редовете й, е много вълнуващо. През последните дни доста читатели ми пишат, за да ми споделят какво мислят. Най-често чувам от тях, че са прочели книгата на един дъх. Казват ми, че смятат романа за честен и са го почувствали близък, защото е хванал нещо от „нашето време“ – търсенията и въпросите на младите хора в днешна София, които току-що са направили първите си стъпки в кариерата, както и съмненията на онези, които са вече много напред, устремени към поредния корпоративен връх.
На 27 и вече със стабилен дебют зад гърба – къде е тръпката?
Тръпката за мен винаги е да видя какво има зад следващия завой! „Главен изпълнителен директор“ беше най-голямата ми мечта. Интересно е, че аз по-скоро я изживях преди тя да се сбъдне реално – бях най-щастлива в моментите между финалната редакция и самото издаване. Тогава наистина летях. Малко след като хванах книгата в ръце, върху мен се сгромоляса въпросът „А сега какво?“. Но беше за кратко. Днес аз вече имам нова тръпка! Открих си идея и започнах работа по втория си роман. Нетърпелива съм да видя стъпките, които ще изминем с новите ми геори -аз в момента ги градя.
Но все пак почти всеки ден си повтарям „полека, полека“, понеже писането понякога толкова ме обсебва, че ми вреди и на здравето!
Извън писането се занимаваш с финанси – как успяваш да направиш баланс между двете?
Винаги съм искала да умея да се справям с живота – да мога да си изкарвам прехраната и да бъда независима. Финансите ми дават тази възможност. Същевремнно, често чувствам този свят далечен и не достатъчно вдъхновяващ. От една страна това не е лошо, защото в края на деня аз жадувам за творчество, тоест финансите ми действат като махало и ми помагат да търся писането.
В последните години обаче пиша много и имам нужда да пиша все повече. Затова понякога ми е трудно. Все още не ми се иска да избирам между двата свята, в които се реализирам. Страхувам се обаче, че финанситеискат своето. Творчеството също иска своето. Вече не вярвам, че ще мога вечно да балансирам между двете. Един ден в недалечното бъдеще ще трябва да избера. Отсега знам какъв ще бъде изборът ми.
За кого е "Главен изпълнителен директор"? Как си представяш своя читател?
Представям си читателите си най-различни.Например… някой свободолюбив приключенец, който работи в корпорация, за да спонсорира хобито и щастието си да пътешества, а сега му се е приискало да прочете за някого като себе си.
Или някое младо момиче, което за пръв път е получило повишение в работата, но се чуди дали безкрайните офисни часове си струват и дали не пропуска нещо в името на кариерата…
Или пък някой успешен бизнесмен с червена вратовръзка и солидна банкова сметка, който току-що си е казал: „Добре, постигнах всичко. А сега накъде?“
И още много свои читатели си представям, но със сигурност знам, че ми се иска да ги обединява едно – търсенето на „още нещо-то“ – онова, отвъд кариерата и комфортното съществуване; онова, в което да намерят свой смисъл, свой собствен начин да дадат най-хубавото от себе си.
И традиционно – творческите ти планове за 2016-та?
През 2016 ще работя по (а защо не и издам) своя втори роман. Идеята вече е в мен и малко по малко ще я превръщам в разказ. Също така искам да се върна към поезията, както и да експериментирам с писане на кратки разкази. Както казах, пише ми се все повече. Всичко сега тепърва започва!