Официалната премиера на
„Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове“ ще се състои по време на
XXXI Софийски международен панаир на книгата в НДК.
Заповядайте на 4 декември (вторник)
от 16,00 часа в "Мраморно фоайе" , НДК.
За автора
Проф. дфн Светлозар Игов е литературен критик и историк, есеист, поет, романист, преводач. Завършил е гимназия в София и славянска филология в Софийския университет . Специализирал е в Загреб и Белград. Работил е като Асистент в Софийския университет , бил и редактор във в. „Литературен фронт“ (1969–1970) и сп. „Съвременник“ (1971–1977). Бил е член на редколегията на списанията „Съвременник“ (1973–1983), „Панорама“ (1980–90) и „Сравнително литературознание“ (1980–1990). От 1994 година е главен редактор на сп. „Език и литература“. Бил е научен и старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. От 1978 година е преподавател в Пловдивския университет. За пръв път печата през 1960 г. във в. „Средношколско знаме“. Автор е на повече от 1000 публикации за класическа и съвременна литература, по сравнително и славянско литературознание, история и теория на критиката и поетика на романа. Издал е над 30 книги, сред които „История на българската литература“, „Грозните патета“ (две книги, критика), „Творби от българската класика“, „Ранният край на лятото“, „Елените“ (роман), „Там“ (поезия), „Призори“ (фрагменти) и др.
Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
Светлозар Игов е една от най-значимите и динамични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия.
За книгата
Това е втората книга на проф. Светлозар Игов, посветена на творчеството на първия балкански Нобелов лауреат за литература. В книгата са включени най-нови работи на българския познавач на делото на Иво Андрич.
След един нов синтетичен портрет на Андрич са дадени интерпретации на различни творби и проблеми в делото му. Една съпоставка между образите на Андричевия Алия Джерзелез и Йовковия Шибил разкрива чрез жеста на „слизането от пиедестала“ на юнашката им слава успоредната дегероизация и хуманизация на мита в контекста на несъстоялата се биографична среща между писателите в Букурещ.
Проследява се духовната авантюра на конструирането на ненаписания „морски роман“ на Иво Андрич. В биографичния етюд Gloria mundi са проследени Нобеловите дни на лауреата от 1961 година. Цяла студия е посветена на Андрич като един от първите точни диагностици на „кървавото и мътно движение, наречено фашизъм“.
В разгърналите се през последните години спорове Игов заема позицията за едноврeменната принадлeжност на Андрич към сръбската, хърватската и босненската традиция и общобалканската репрезентативност на творчеството му, чийто тревожен хуманизъм го родее с такива класици на модерната световна литература като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю.