Светла Караянева и Атанаска Кузманова закриват сезона на "Срещи в сряда"

Издателска къща "Жанет 45" и Културен център "ТРАКАРТ" представят на 28 май 2008 г. от 18:30 часа на "Срещи в сряда" авторско четене от Светла Караянева и Атанаска Кузманова на стихосбирките "Аквариум" и "Опашката на щастието".

И двете живеят и творят под Тепетата. На тях се пада честта да закрият този сезон на "Срещи в сряда", който акцентираше точно върху съвременните пловдивски автори.

Светла Караянева
е завършила българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по български език на чуждестранни студенти в Аграрния университет в Пловдив.

Стихосбирката "Аквариум” е трета поред за авторката след "В ъгъла на чудесата” и "Множество думи”. Вероятно с мъдростта на годините Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства:

Село

Само две къщи.
Едната беше отишла
при другата.
Или:
Разтворих шепа –
излетя мигът
преди да е опадал
прашецът му.

В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като "презрелите истини – негодни за ядене”) съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното върху стъклото на тролея сърце, което цял ден обикаля града гратис…

Атанаска Кузманова (Неси) е завършила българска филология в ПУ  “Паисий  Хилендарски”, с факултативна специалност театрална режисура и актьорско майсторство. Била е репортер, редактор и кореспондент в пловдивски и софийски вестници. Сега е редактор  на книги…

Родена е в Карлово, живее в Пловдив и не иска да живее другаде.

В стихосбирката "Опашката на щастието" (с подзаглавие “Джаз до празнолуние”) са включени циклите "Аз, опитвачката на щастие", "Хвърлях думи на пясъка", "Ти, пришълецо", "Непозволени сънища" и "Тогава". И основното в тях е любовта. Стихотворението “Живот и смърт. / И между тях – любов. / А тя – живот и смърт.” е ключово за книгата.
“Едно стихотворение е като сеизмограф – казва авторката в предговора, – регистрира небетръсите на поета. След минути… вече няма небетръси. Но сеизмографът е записал каквото трябва в книгата на Вселената.”

Сподели в: