Дни преди Бъдни вечер и Коледа, да се настроим още повече за Божиите тайнства, ни помага Светлана Иванова-Духарска, с която разговорям за благотворителната фотоизложба "Светлина от Светлина…" с фотоси, които тя прави по време на поклонническото си пътуване до Израел. Изложбата ще продължи до 11.01.2017. Повече за нея прочетете тук. Добрата новина е, че само за първата седмица бяха откупени 18 от 33 снимки. Но, има и още за купуване 🙂
С какви чувства тръгна към Светите земи?
Да си призная, нито го бях търсила, нито го бях планирала. До последно се колебаех дали сега му е времето. Няма да скрия, че изпитвах и известен страх, предвид размирните времена, в които живеем. Тръгнах, за да придружа майка ми, по нейна молба. Бях абсолютно неподготвена за това, което ме очакваше там! Сега вярвам, че Бог ни призовава поотделно! Мен ме призова именно с това пътуване. То беше като Божие откровение. Преди бях една “номинална християнка”.
Какви бяха очакванията ти на тръгване и какво намери там?
Преди да замина прочетох книгата “Синът човешки” на Александър Мен и бях вече заинтригувана, но нямах определени очаквания. Това, което намерих там беше усещането за древност, което буквално се пропи в мен. И едно необяснимо чувство на благодарност, на възторг от това, че аз получих възможност да стъпвам по тези Свети земи. Докосвах тезидревни камъни, поглъщах с очите си тези гледки, които е докосвал и съзерцавал сам Христос. Потопих краката си във водите на Галилейското езеро, по които е ходил Той. Стоях на онова място на Кръстния път, където Светата Божия майка е изпитала огромната майчина болка да прегърне за последен път сина си жив!
Наистина ли човек намира себе си?
Не бих казала, че намерих себе си, точно обратното – започнах същинския път към себе си. Всичките парчета от пъзела на дългогодишните ми духовни търсения изведнъж се подредиха с лекота в кристалноясна картина. Започнах да чета Светото писание, тълкувания, беседи на Атонските старци, жития на светци, научни проучвания, свързани с библейските времена. Обхвана ме въодушевление от всички прозрения и отговори на въпроси, които получих. И осъзнах, че много голяма част от духовната информация, до която бях имала достъп преди, е плод просто на интелектуални еквилибристики. Питах се: “Как е възможно чак сега, на 43 години, аз да осъзнавам колко далеч съм била от Истината?!”
Какво засне с фотоапарата си и какво се надявяш хората да видят на твоите снимки от Светите земи?
Постарахме се да изберем снимки, които предизвикват емоции. Ще се радвам, ако хората, които ги видят закопнеят да отидат в Светите земи и получат тази възможност. Вярвам, че тези, които вече са били, ще съпреживеят моята емоция във всеки кадър. Някои от тях ще останат изненадани от гледната ми точка или от мои находки, които те въобще не са забелязали там.
Според теб нужно ли е вярата да се учи, да се "преговаря" непрекъснато?
Нужно е да научим децата си да се молят, за да не се налага после ние да се молим зат ях. А Бог стои на вратата и хлопа: "…ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза принего и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откровение 3:20). Но за да чуем гласа му, ние често трябва да пребиваваме в тишина.
А доброто – то също ли трябва да се "преговаря", периодично да правим своите малки жестове на добро?
В една приятелска дискусия за доброто наскоро, някой подхвърли цитат от филм: "Каквото и добро да направиш, то идва със своята сянка." А сянката коя е? Възгордяването, самодоволството за даващия и мъчителното чувство на задълженост за приемащия. Ето защо, старецът Порфирий съветва: “Когато правим добро на някого, трябва да гоправим без неговото знание. По този начин той няма да се чувства задължен.”
Какво си пожелаваш за Новата 2017-та година?
Моля се Господ здраве да ми дава, и да укрепва вярата и силите ми по пътя, напред и нагоре.
А на читателите на Kafene.bg?
Пожелавам на всички ни да се стремим към по-прост, спокоен и мъдър живот, с повече човещина в общуването.
Описание на снимките по реда: отгоре надолу:
Светлана с майка си в Тел Авив
Йерусалим – Храм “Възкресение Христово” – Фасада с главния вход
Йерусалим – Храм “Възкресение Христово” – Кръстния път – Детайл от стена
Поглед към Йерихон от манастир “Изкушения” – най-старият непрекъснато населяван град в света – 10 хил. години
Витлеем -Пещерата на Рождество Христово -Утринна Св. Литургия, която се води на гръцки и на арабски език
Река Йордан – Мястото на Христовото Кръщение