Светлана Александровна Врагова е режисьор и художествен ръководител на московския театър „Модернъ”. През януари тази година тя гостува в София заедно със своята заместничка Анна Саед-Шах — поетеса, журналистка и драматург. Визитата им беше по покана на българския им колега Съни Сънински. За краткия си престой от 3 дни те изгледаха 2 негови постановки „Охранители“ в МГТ „Зад канала“ и „Вечерен акт“ по Чехов в Театър 199 и обсъдиха планове за бъдещо сътрудничество. Екипът на Kafene.bg се срещна с двете дами, за да ви ги представи в кратки интервюта. Kafene.bg благодари на Евгения Химирски за съдействието при срещата и превода на руски език. Тя е координатор на сдружение "Приятели на Индонезия – НУСАНТАРА" и на Асоциацията на завършилите МГИМО България.
Светлана Александровна, какво е мястото на Театър „Модернь” в Московския театрален живот?
Театър „Модернь” съществува вече 27 години и заема особено място в културния живот на Москва. Той рязко се отличава сред останалите големи театри, които играят каквото и както си искат. Нашият театър има специално име, което показва посоката му на развитие — той изследва Сребърния век. (Бел.ред.: Сребърният век е период в историята на руската култура от началото на 20 век и свързан с модернизма). Естетиката на театъра ни е в стила модерн (ар нуво), не само руският, но и този на Алфонс Муха, Густав Климт, Одри Биърдсли и др.
Знаем за богатите традиции на руските театри, модернизацията на формите и театралните сцени. Продъжлава ли този процес?
Да, откриват се нови студиа и сцени, няма да коментирам дали това ми харесва, по-важното е, че в Москва непрекъснато тече творчески процес. Някои театри ми харесват, други – не, защото се занимават с постмодерния стил, който не одобрявам. Това е немският стил, но аз ги критикувам за това, че те буквално копират мизансцена от Германия, което е чисто плагиатство.
А публиката дали ги харесва?
Публиката не е пътувала до Германия и не знае чий е този спектакъл – немски или руски. Тя мисли, че това е руски спектакъл. Ето така я лъжат.
Как се субдсидирате? Имате ли меценати?
За много малък период до кризата имахме меценати, но сега в тази криза за какви меценати да мечтаем! Цените се вдигат непрекъснато, страшно е. Театърът преживява на държавна дотация, но парите са същите като миналата година, с тази разлика,че животът поскъпна два пъти.
Помните ли първата си роля в театъра?
Нямам роли в театъра. Аз съм режисьор, но замествам актьори, когато се разболеят. Сега замествам трима актьори. В Института имах любими роли, защото тогава се занимавах с актьорско майсторство – любимата ми роля е оттогава – на Хемингуей в „Хълмове като бели слонове”.
Какво се случва със спектаклите с много дълъг живот? Доколко последното представление се различава от предишното?
Много наши спектакли имат дълъг живот – по 15-20 години на сцената и всичките те се играят като първи път, като премиерата. Това са дълги, особени, 3-часови спектакли. Нашият театър не е просто театър, а академия. Актьорите не просто играят, а изучават нов стил, за това ни помагат много професори. Работим и четем усилено. По тази причина когато поставяме даден спектакъл, той е толкова силен и мощен, че всеки път се играе като премиера. С всяко представление актьорите играят все по-добре, ако играта на някой се влоши, го махам от спектакъла и го заменям с по-добър актьор.
Какви са акцените сега в Театър „Модернь”?
Предстои ни да изучаваме естетиката „юген” в театъра. Ще поставим продължението и на „Собачий вальс”.
Вашето мнение за новия прочит на класическите пиеси?
Смятам, че класическите пиеси трябва да се четат внимателно, защото драматурзите и режисьорите не са били глупави. Трбява да внимаваме повече за думите и това, което стои зад тях. За тази цел има различни техники, защото през 20 век театърът се разви изключително много и техниката на театъра се промени. Всичко може да се прави, стига зрителят да не излезе от залата (смее е се).
Само 3 дни бяхте в България, видяхте два спектакъла – „Охранители“ в МГТ „Зад канала“ и „Вечерен акт“ по Чехов в Театър 199 на Съни Сънински. Мнението ви за българските актьори?
Много добри актьори със забележителна, силна техника. Може би даже се увличат в техниката. Липсваха ми повече тънки лирически моменти, така че да мога в да съпреживявам в по-голяма степен. Впечатлена съм от Съни Сънински — забележителна личност, творческа, силен, всеотдаен актьор. Може би вие не го забелязвате по този начин, но ние, руснаците, много обичаме добрите актьори. У нас актьорът е бог.
Каква е ролята на семейството във възпитанието на децата в любов към театъра?
У нас всички обичат театъра. Да не забравяме обаче, че в световен план 1 % от населението обича театър. Факт е, че не всички ходят на театър, има хора, които дори не знаят какво е това. Театралният зрител има огромен интерес. Не е лесно да си купиш билет за театър, всичко е предварително продадено. Ние сме театрална държава.
Ако ви предложат да станаете министър на културата на Русия какво щяхте да промените?
Първо, щях да се съглася при условие, че не ми отнемат театъра, защото да бъда само чиновник е ужасно. Второ, ако ме назначат, много бързо ще ме изгонят, защото ще направя така, че към културата да се отнасят с по-голямо уважение, а не да й плаща по остатъчен принцип – с трохи. Ще изгоня огромен брой чиновници (за което ще ме убият); ще повиша заплатите на актьорите, а на оставащите чиновници ще намаля; ще направя живота и творчеството на актьорите по-наситен; сигурно ще предприема цензура на нравите, както навремето в Америка, където определени неща са били недопустими, например щях да забраня нецензурните думи и всякакви неприличия. Когато си на улицата можеш да говориш всичко, но когато държавата е меценат и дава пари за спектакъла, трябва строго да се следи за приличието. Не става дума за текстове, които критикуват правителството — те трябва да останат — това е свобода на словото, а за това, че на сцената не трябва да се допуска хулиганство.
Какво ви е мнението за събличането на сцената?
Може да се събличаш на сцената, да седиш на тоалетната – всичко може, но никога не бива да забравяме, че театърът е култура, а в културата има ограничения и приличие в рамките на светското общество. Не бива непрекъснато да се търсят провокацията и шока. Така сме се объркали в този шок, че вече трудно различаваме шока от хулиганството. Културата трябва да се занимава с култура, нейната главна задача е просвещението. Тя трява да променя човека към по-добро. Ако културата прави от човека животно, това не култура.
Вие сте общетвена личност и ви канят в много ТВ предадания. Как влияят актуалните събития в Русия и по света, войната в Източна Украйна и тероризма върху културата?
Като директор се занимава с безброй въпроси – икономика, чиновници, критика, безкрайни участия в тежки телевизионни предавания. Питат ме кое е по-важното — икономиката или културата. Отоговарям, че разбира се културата е по-важна, защото ако тя върви нагоре, ще дръпне след себе си икономиката. Резултатът е видим — в Русия първо настъпи духовната криза, а после икономическата. Днес у най-важното качество на политиката е, че политиците не блестят с ум. Имаме великолепни мислители у нас и зад граница, но гласът им е слаб. Вярвам, че всичко ще премине — ще се сменят премиер и президент и най-накрая на политиците ще им дойде ума в главата, че трябва да живеем в мир. Най-важното е да спрем да воюваме. Друго важно нещо е да спрат да ни настройват срещу нашите братки славянски народи – българи, сърби, поляци, украинци. Ние трябва да живеем в мир. Това, което става с Украйна е шок за нас. Ние не знаем кой е прав и кой е виновен. Надявам се скоро да се постигне консенсус. Друга моя болна тема е агресията на САЩ. Жалко, че са такава мощна държава — би трябвало да се държат по-разумно. Обичам американския зрител — той е великолепен. Няколко пъти сме били там на гастроли. Публиката от зрители и политиката на една държава са два различни лагера. Ще бъда щастлива, ако публиката от зрители победи политиката.