На 11 април, в галерия "Астри", Саркис Нерсесян ще представи своята скулптурната инсталация "Имигранти". Официалното откриване е от 18 до 20 ч. Изложбата ще продължи до 28 април.
Да бягаш и да не можеш.
Да викаш за помощ и да не те чуват.
Да гледаш с широко отворени очи,а да не те виждат.
Да имаш нужда от подкрепа,а да те бутат.
Безпътица на пътник лишен от всичко, освен от надеждата.
Смирение пред неизвестността.
Саркис Нерсесян
Гледайки предварителния снимков материал от процеса на подготовка за изложбата, възприех идеята на Саркис като една голяма обща идея за любовта, човечността, съзнанието и грижата към земята, от която идваме, на която живеем и която е последното ни убежище. Като идея за любовта и грижата между човеците.
Усетих и страха от крехкото равновесие, в което пребиваваме на тази земя; потресаващия спомен за безчовечието на отминалия век оживя в забързан каданс.
Възприех работите му като едно голямо напомняне и предупреждение от възможното повторение на историята.
Като воля, това да не се случи никога повече!
Прочитайки обаче името на изложбата "Имигранти" – асоциациите ми директно прескочиха в настоящето на България и бежанския проблем.
Попитах Саркис за връзката с актуалните събития?
По-долу помествам пълният текст на писмото на Саркис Нерсесян в отговор на моя въпрос:
„Здравей, Вихра!
Това, което започнах да работя за предстоящата изложба, като тема е провокирано от репортаж по една френска телевизия. Репортажът беше свързан с несгодите и противоречивото положение, в което попадат имигрантите. Ситуация, в която не е ясно според закона на страха, дали са бежанци, нуждаещи се от помощ или "престъпни" елементи, злоупотребили с хуманността на определено общество. Кадрите, които показаха с майки, малки деца и мъже, затворени зад решетки ме провокираха да
нахвърлям няколко бързи скици. Бях силно впечатлен от безпомощността на тези човешки същества. За съжаление много скоро се оказа, че при нас ситуацията е същата. Отговорът ми на твоя въпрос е категорично НЕ; няма общо със сирийските имигранти в България. Това е абсолютно не умишлено съвпадение. Получава се така, защото темата засяга общочовешки, морални и етични проблеми, засягащи правото на всеки човек да живее свободно в рамките на общата хармония.
Спрях се върху разработката на темата "Имигранти" , защото , когато разсъждавах върху различните варианти за представяне и си нахвърлях някои скици, интуицията ме отведе към тази тема, появила се в главата ми преди две години. Така че в заключение мога да кажа, че работата върху конкретния проблем е доверие към моята интуиция и в никакъв случай не е увлечение по модния гребен на медийните потоци.”