Директорът на Унгарския културен институт в България Сандра Мишкеди разговаря с Жюстин Томс за връзката между двете държави и личния си път към страната ни. Тя представя и предстоящите програми на института – проекта Bike and Culture, националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, както и честванията по случай 220-годишнината от рождението на Лайош Кошут.
Как се ръководи толкова мащабна дейност на културна институция като Унгарски културен институт?
Води ме желанието да разкрия спецификите на унгарската култура, да представя на българската публика международните й успехи и шедьоврите в моята родина. Наред с това се движа с отворени очи и уши и търся областите, в които унгарското ноу-хау може да се окаже полезно за българските специалисти.
Работейки според тези идеи, задачата ни вече не изглежда толкова мащабна. Към това следва да се добави, че в Институт „Лист“, както се нарича Унгарският културен институт от 2021, работи един супер екип, някои от членовете му вече от 30 години, друг се присъедини към нас от тази година. Натрупали сме институционално знание, което облекчава работата ни и дава стабилна опора за приоритетите, с които дойдох аз: да поставя ударението върху съвременното изкуство, да засиля онлайн присъствието ни и да се включим в международни проекти.
И малко за Вашия път към България?
Майка ми е българка, баща ми е унгарец. Но семейството ми не е една от стотиците фамилии в Унгария, потомци на българските градинари. Баща ми срещнал майка ми в София през седемдесетте години, продължилата години наред кореспонденция била последвана от преместването й в Будапеща, а след това сме се появили ние с по-големия ми брат. Български научих от майка си, в детството си прекарвах летата при баба и дядо в София. По време на следването си бях командирован представител на една унгарска туристическа агенция на българското Черноморие, след което животът ми се стече така, че след завършване на университета, около 2010 г., няколко години работих в Унгарския културен институт. Тогава открих колко е прекрасно чрез културата да поднесеш преживяване на хората и че предпочитам да съпреживявам цялата подготовка, отколкото да виждам само крайния резултат. Оттогава гравитирам около културата и България – и като черешката на тортата през октомври 2019 имах възможността да се завърна като директор на Института, за да реализирам вече собствените си виждания.
България е прекрасна страна. Много обичам вкусните плодове и зеленчуци, българската гастрономия. Природата й е покоряваща, обожавам да се разхождам сред нея, да откривам нови места. Обожавам огромните паркове в София и това, че планините и морето са на една ръка разстояние.
УКИ има много и различни проекти, дейности – кои от тях са Ви любими?
Стремим се чрез програмите си да създаваме връзка: между любители и специалисти, между специалисти и специалисти; и да вдъхновяваме. Харесвам най-много програмите, с които успяваме да реализираме това. Били те литературни, музикални или филмови или нещо друго. Тази година задвижихме два по-мащабни проекта: единият се зароди под знака на унгарското председателство на Вишеградската четворка и четирите държави, влизащи в нея: Унгария, Чехия, Словакия и Полша представиха на публиката в София работите на творци в областта на устойчивата мода и дизайн. През 2022 този проект ще бъде разширен върху територията на цяла България. Темата е толкова актуална, че останалите европейски културни институти също пожелаха да се присъединят към поредицата от събития.
Другият много близък до сърцето ми проект, който ние инициирахме, е Bike and Culture. Неговата същност е в това да поставим велостойки на културни средища в София, подпомагайки така развитието на културата на придвижването с велосипед като устойчиво средство за транспорт. Създадохме близо 100 места за велосипеди на 12 локации. Специалното при тях е, че бяха избрани от чуждестранните културни институти или посолства, като така създадоха нещо като „двойки“. Защо определен институт е избрал съответното място ще се изясни и за публиката по време на пролетната кампания. С този проект създадохме нещо полезно, красиво и трайно, с което много се гордея. Надявам се велостойките да бъдат активно използвани и все повече хора да изберат този начин на придвижване и с помощта на проекта Bike and Culture да посещават на велосипед галериите, музеите, кината.
Културата и изкуството са мостове между културите. Успяваме ли ние, българите, да минем по тях, за да сме по-близо до Унгария, например?
Считам, че наблюдаваме преоткриване на унгарската култура и на Унгария в България. Преди смяната на режима между двете страни е имало много тясна и оживена връзка. Принадлежността към социалистическия блок е давала възможност за множество общи културни, образователни и научни програми. Едва ли е имало артист в България, който да не е чувал за Рецитаторския конкурс за унгарска и българска литература в Шумен, основан през 1969 година, който се провежда и до днес; „Плешивото куче“ стана култов филм в България; имената на Петьофи и Кошут също не са неизвестни понятия и можем да продължим дълго да изреждаме примери. Вследствие на промените през 1989-1990 фокусът и на двете страни се измести на Запад. Така се случи като част от един естествен процес. Но се усеща как вниманието отново започва взаимно да се обръща един към друг: имаме все повече унгарски партньори, които са любопитни за културните процеси в България, а и от българска страна все повече младежи се интересуват от Унгария. Причината за това може да е географската близост, множеството отлични университети в Будапеща и извън столицата, а освен това високото ниво на фестивалите за професионалната публика. Будапеща е великолепен град с оживен културен живот. Но би било несправедливо да се концентрираме само върху Будапеща. Съществува Балатон и множеството винарски региони в страната; а през 2023 например регионът Веспрем-Балатон ще бъде една от културните столици на Европа.
Какво предстои през 2022 година за Унгарския културен институт?
Дейността на Института е пронизана от две понятия: създаване на връзки и вдъхновяване. През 2022 ще поставим ударението на „свързването“. Свързване на двете държави и култури, между специалистите и заинтересованите, между институциите – но, естествено, не се отказваме и от вдъхновяването.
Подготвяме три мащабни програми – и си стискаме палци да не ни попречи пандемията… Едната е представянето на вече споменатия проект за устойчива мода и дизайн в цяла България. Към него имаме изложба, представяща 24 чешки, унгарски, полски и словашки творци, нея ще допълним с дискусии, в които освен страните от Вишеградската четворка ще се включат и дизайнери от други националности като италиански, испански, немски, френски и други. От българска страна партньор ни е Студио Комплект, които организират и фестивала Мелба Дизайн в София; в избора на дизайнерите си сътрудничихме с Чешкия център, Полския институт и Словашкото посолство – към тях сега ще се присъединят и други културни институти. Бихме желали да представим добри практики, които може да вдъхновят българските дизайнери.
Другата мимоходом спомената програма е организираният на две години Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература. Това е съществуващ вече от 50 години много класически рецитаторски конкурс, в рамките на който участниците рецитират стихове на унгарски и български поети, групирани в пет категории: от най-малките, през аматьорите до професионалните артисти. Преди две години разширихме конкурса с нова категория: поискахме от кандидатите да изготвят клипове по унгарски стихове в категорията Дигитална поезия с Новател. Родиха се невероятно креативни решения! Организираме конкурса съвместно с община Шумен, през януари ще го обявим официално.
Третата програма, която бих желала да изтъкна сега, ще се организира по повод 220-годишнината от рождението на Лайош Кошут. Кошут е една от най-важните фигури от унгарската борба за свобода от ХIХ век, който през 1849 след нейния разгром, е принуден да емигрира. Пътят му води през България и той прекарва месеци в Шумен, където е посрещнат с голяма почит. Заедно със съратниците си оказват силно влияние върху българите. С имената им се свързват началото на пивоварството в Шумен, основаването на оркестър, но те оставят и дълбока идеологична следа: носят със себе си стремежа към свобода, светлина. Тази светлина искаме да представим под формата на специфична светлинна инсталация, първо в Шумен, а след това и в София. Ще бъде специално преживяване, аз също очаквам с вълнение да видя как майсторите на светлинното изкуство ще пресъздадат тази историческа личност с езика на светлината.
Пожеланието Ви към всички читатели на Kafene.bg 🙂
Първото и най-важното е здравето: желая добро здраве на всички. Пазете себе си, близките си и обкръжението си. Второто ми пожелание е: пазете тази красива страна, за да можем дълго да й се наслаждаваме.
А третото ми пожелание – като в приказките – е да намирате все повече време за културни програми. Ако посетите някоя от проявите на Институт Лист – Унгарски културен институт, естествено ще е голяма радост за мен, но не бих желала да ви ограничавам. ☺ Културата ни обогатява, отваря вратите и прозорците към света, дава познание, зарежда ни и ни прави по-самоуверени. Аз и колегите ми с радост очакваме всеки, който би желал да се обогати.