Преди няколко седмици писателят Сами Михаел гостува в София по повод издаването на романа му „Виктория” на български език от издателство „Сиела”. Той е най-известният израелски автор, пишещ на иврит. Има седемнадесет романа, няколко документални книги и книги за деца и тийнеджъри. Сами Михаел пише за различните – хората от национално и етническо малцинство, имигранти, евреи и араби, жени. Стремежът към социална справедливост и загрижеността за гражданските права е централна тема в литературното творчество и в работата му на председател на организация за граждаски права в Израел. В това интервю разговарям с него за литература, политика и религия.
Имате ли рецепта за решение на етническите конфликти в света, не само между Израел и Палестина?
Всеки конфликт, който приема формата на религиозен конфликт, е много труден за разрешаване. Отстрани може да изглежда, че основният конфликт в Близкия Изток е между Израел и арабските държави, между евреи и мюсюлмани, но това не е вярно. Противопоставянето в Близкия Изток е между два вида ислям – шиити, представлявани от Иран, и сунитите, представлявани от Палестина, Египет и Сирия. Историята на този конфликт датира вече повече от хиляда години. По времето на Садам Хюсеин имаше голяма война между шиитите и сунитите, в която бяха убити един милион войници. В момента в Ирак също има война, но не между Ирак и САЩ, а отново между шиити и сунити. Ако този спор трае вече повече от хиляда години, не знам как може да бъде разрешен.
И все пак, не се ли приближаваме малко към мира?
Не знам. Може би отстрани погледнато – да. Има два народа, които воюват върху една много малка територия, която е не повече от 30 хиляди кв. км. Там вече има 14 милиона души без вода и храна. Не знам как би могло да се намери решение.
Това звучи много песимистично.
Когато разглеждаме конфликта по-подробно, аз съм дори още повече песимист. Всяка страна, която иска да управлява тази област, го използва за свои политически цели, като средство за контролиране на целия район. Има страни, които се възползват, за да продават оръжие на една от страните в него. И израелците, и палестинците сме се превърнали в някакви гладиатори, които воюват на една арена, а отстрани публиката гледа. Изпитвам много дълбок личен интерес и към едната, и към другата страна. Роден съм в арабска държава, в Ирак, през 1926 г. и до 22-годишна възраст съм живял там. Дотогава съм се считал за арабин. Пристигнах в Израел и заживях в една арабска област, дори работех в арабски вестник, защитавайки арабското малцинство вътре в Израел срещу собственото ми еврейско правителство. Сега живея в Хайфа, където има голяма арабска общност. В града има улица, която е назована на мое име. Откъси от моите книги са сложени по стените на къщите, за да могат да бъдат четени. А в същото време аз съм евреин – патриот. Децата и внуците ми служат в еврейската армия. Мога да кажа, че целият този конфликт ме дели на две половини. Съставен съм от две части – арабска и израелска.
Как успявате да спите?
Спя малко, (смее се), по три часа на ден.
На какъв език сънувате?
Когато пиша на арабски, сънувам на арабски. Сега пиша един роман на еврейски и затова сънувам на еврейски. Но най-ужасните ми кошмари са на арабски.
Споделете нещо за романа си „Виктория”, който излезе на български език?
В историята на този роман е личността на моята майка, която живя до 103-годишна възраст. Когато бях още малко момче, тя ми казваше, че трябва да напиша книга за нея. С нея имахме много близки, специални отношения. Като малък тя разкриваше пред мен различни тайни на женската душевност, които тогава все още не разбирах. Но по-късно започнах да схващам какво ми каза. И изпитах необходимост да започна да пиша и да дам художествен образ на всичко, което бях чул от нея. Ето това е романът. Тя до такава степен го хареса, че промени името му. Първоначално беше Горджилия, сега е Виктория.
Писали сте и детски романи?
Да, детски и младежки. Преди 3-4 месеца излезе последната ми книга за деца, в която става дума за азбуката.
Някой от семейството ви пише ли?
Не, засега. Надявам се някой от внуците ми да започне.
Ще издадете ли нещо за книгата, която сега пишете?
Книгата засяга един преломен момент в историята на Израел, времето през 1967 г., преди окупацията. Тогава в Израел имаше усещане за сигурност, вечер си лягахме без да заключваме вратите. След окупацията това усещане изчезна, терорът и ужасът започнаха да се увеличават.
Председател сте на съюз на книгоиздателите в Израел. Кажете нещо повече за това.
Като истински юдеи ние имаме четири такива съюза. Старая се да не бъда част от нито една писателска клика, както политически не съм член на нито една партия. Аз дойдох в Израел с арабския език и традициите, в Израел живея, но съм против войните, затова реших да основа организация от един човек.
Какви книги се четат и издават в Израел?
Всеки ден излизат 14 нови заглавия и много се купуват. И то в голям тираж. Например романът „Виктория” беше изкупен в 100-хидяден тираж, другата ми книга, която е любовна история между арабско момиче и руски евреин-емигрант – 150-хиляден тираж. В целия Израел има 5 милиона души, които могат да четат еврейска литература. Ако живеех в САЩ, щях да бъда милионер. Хората купуват всякакъв вид литература.
Говори се за противопоставяне не само в България, но и в цял свят между книгата и компютрите. Смятате ли, че компютрите ще изместят книгата?
Да, същото го има и в Израел, но продължават да се пишат, издават и купуват книги.