автор: Десислава Томова
В рамките на Празниците на изкуствата Аполония 2007 г. в Етнографския музей в Созопол се провежда изложбата на Съюза на архитектите в България (САБ) – “Паметта на София – наследство в риск”. Изложбата е продължение на инициативата на дружеството на варненските архитекти, които неотдавна организираха фотоизложбата “Хубавите къщи, изчезналите къщи”. Там бяха показани снимки на някои от старите сгради на Варна, представляващи културни и исторически ценности на града, които за съжаление вече са или разрушени, или заплашени от разрушаване поради липсата на поддръжка и поради икономически интереси. В отговор на това, софийските архитекти направиха настоящата изложба. След Созопол тя ще обиколи Пловдив, Бургас и др. големи български градове. Състоянието на старите сгради, които са архитектурна ценност, културни или исторически паметници е безкрайно болезнена тема. САБ вече започна кампания “качеството на градската среда”. Варненската изложба беше представена в Съюза на архитектите в София, а софийската ще гостува във Варна. Двете изложби ще бъдат обогатявани и доразвивани с нови фотоси.
Според арх. Долорес Попова, член на УС на САБ и организатор на изложбата, в Закона за устройство на територията няма понятието “архитектурно проектиране”, а се използва понятието “инвестиционен проект”.
Ето какво отношение по въпроса изрази арх. Попова: “Проблемът е че не ценим нашето наследство, а го рушим с цел построяването на нови, по-големи сгради, от които се очаква печалба. В Австрия например, сградите са боядисани, прозорците са чисти, има зеленина, хубави огради и всичко изглежда като детска приказка. Много е страшно, когато се погледне построеното и проектираното у нас през последните години. Надхвърлени са моите най-лоши предвиждания. Освен че са опасни, старите неподдържани сгради често изглеждат гротескно на фона на новите строителни безобразия. По-рано имаше закон, който подпомагаше собствениците на старите сгради финансово, като предвиждаше данъчни облекчения за поддръжката на ценните сгради. И сега може да се направи същото, като се предвидят и финансови санкции за нарушителите. Не е трудно да се постигне известна хармония между старото и новото строителство. Част от данъците могат да послужат за привеждане в приличен вид на градската среда.”
Може би най-запомнящите се фотографии в изложбата са тези на ценни сгради в София и Варна, оформени като некролози, с посочена година на тяхното построяване, архитекта, собственика и годината на разрушаването им.
“Възпоминание
През 1994 г. бе разрушена без остатък Старата софийска община на ул. “Гурко” в София. Построена около 1895 г. обявена 1978 г. за архитектурен паметник на културата. Според Закона за паметниците на културата, този статут я защитава от разрушение. На нейно място бе издигнат Гранд хотел София, чиито ниски етажи имитират нейни фасади. Вечна памет на паметника!
От опечалените.“
Червената книга на застрашеното културно-историческо наследство в България включва сградите изоставени в тотална немара като къщата на Яблански (бившето Китайско посолство в София, арх. Фридрих Грюнангер), къщата на Никола Мушанов, Античен театър на Сердика, къщата на Горгас, бирена фабрика “Прошеково пиво”, къщата на Гешев, жилищна сграда на Швамберг и др.
Изложбата е апел към всички нас и най-вече към законодателите за разрешаването на този проблем.