Рут Колева е родена е на 18 април 1990 г. в София. Баща й е спортистът Неделчо Колев, а майка й е художничка. Има брат близнак. Прекарва по-голямата част от детството си в Бахрейн, Индия и Тайланд, където баща й е треньор. На пет години започва да проявява интерес към музиката, а на девет вече е на сцена по време на прием в Тайланд. На 13 печели първите си конкурси, а на 15 прави първия си демо запис в Ню Йорк с Мартин Брайли. Пяла е на една сцена с Боби Макферин, а гласът й покрива 5 октави.
Къде е мястото на качествената музика на българската музикална сцена?
Доколко се цени?
Мястото и на всякъде, друг е въпроса дали това се позволява от
медиите, които масово тиражират клюки и жълтини. Хубава българска
музика има. Отидете на концерт в София Лайф Клуб или Студио 5, това са
клубове на високо европейско ниво – с качествено оборудване, звук,
светлина и отношение към публиката и артистите. Хубавата музика се
цени – това е безспорно. Усмивките на хората не могат да бъдат
незабелязани.
Кое Ви носи най-голямо удовлетворение?
Вдъхновението – това е момента в който си казваш "Благодаря на Бог, че
правя това което правя. Дано да имам сили да продължа". Когато видиш
препълнен клуб с хора, дошли да пеят с теб и да се наслаждават на
музиката ти – нищо друго няма значение на света в това момент.
За какво мечтае Рут? С кого да пее? На коя сцена?
Няма значение от сцената – важна е публиката. Мечтая да имам
възможност да разширявам местата на които свирим, съседни държави,
Европа. Мечтая втория ми албум да има успех на международната сцена,
давам всичко от себе си, за да се получи както трябва.
Какво ново готвите за изненада на феновете? И кои са планираните Ви
изяви, които можем да анонсираме?
Ще има турне през есента за да промотираме новият ми мини-албум
"Future Sweet" EP, който вече е достъпен в търговската мрежа. Декември
месец ще излезе и новият ми албум продуциран от Винсант Хелберс в
Холандия.
Какво е да си звезда у нас? Кои са основните предизвикателства на това
поприще?
Странно е когато хората те познават и те спират на улиците. Странно е,
защото това е нормалното ти ежедневие, не е сцената. Не се чувствам
"звезда", самата дума звучи нелепо според мен, в крайна сметка всички
дишаме същия въздух, ходим по същите разбити тротоари и се ядосваме на
задръстванията, не мога да си представя за миг в живота ми да се
чувствам нещо-повече, само защото ми се обръща медийно внимание.
Пожеланието Ви към нашите читатели?
Да бъдат позитивни, една усмивка може да промени целия ден на един
човек. Малко повече любов и добро отношение никога не са излишни.