Руският архитектурен авангард през 20-те и 30-те години на ХХ век – в Националната галерия за чуждестранно изкуство

Изложбата "Културната революция – път към социализма. Руски архитектурен авангард през 20-те – 30-те години на 20 век“ ще бъде открита утре от 18 часа в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тя е в рамките на Годината на Русия в България и на Фестивала на руската култура. Организирана е от Министерството на културата на Република България, Министерството на културата на Руската Федерация, Държавния научно-изследователски музей за архитектура "А. В. Щусев“, Държавния музейно-изложбен център РОСИЗО и Националната галерия за чуждестранно изкуство.

В експозицията са представени 119 проекта, архивен снимков материал, скици, планове и изображения, представящи културния авангард в Съветска Русия през 20-те – 30-те години на изминалото столетие.   
     
Архитектурният авангард
е известен и изследван задълбочено в родината си. Приема се за значимо културно-историческо наследство, революционен и неотделим от кардиналните промени, настъпили в Русия след 1917 г. Като едно от най-самобитните явления в руското изкуство авангардът е дълбоко свързан с експериментите на Малевич, с конструктивистките спектакли на Майерхолд, с Маяковски и кулата – паметник на Татлин, назована "Интернационал“, с оригиналната система за обучение по архитектура, с дейността на ОСА (Асоциация на новите архитекти) и с мащабното реално строителство през 20-те – 30-те години на 20 век.     

Основна насока в архитектурния авангард е социалната ориентация на строителството. За периода на неговото относително кратко съществуване са осъществени мащабни постройки. Поради историческата и икономическа обстановка по време на десетилетието така наречените "клубове“ на профсъюзите са били особено ярки творби на "културната революция в страната на победилия социализъм“. За кратък срок са построени множество профсъюзни клубове, в които е въплътена идеята за многообразните функции на тези съоръжения.

Изложбата предлага творби на изтъкнати творци в това знаменателно десетилетие на архитекти като Мелников, Голосов, както и излязлата в 1930 г. книга на Хухманов "Архитектурата на клуба“, представящ концепцията за архитектурата на клубовете и на дворците на културата.

В изложбата се показват проекти от конкурса за Дворец на културата, замислен да бъде построен в пространството на голям работнически квартал като център на пролетарското начало с важна идеологическа значимост. Експонирани са проекти за огромни зрителни зали, в които има условия публиката да участва органично в представленията редом с актьорите. С построяването на Двореца на културата в Пролетарския район през 1937 г. се слага край на "епохата“ на подобни строежи.

Изложбата ще продължи до 20 януари 2009 г.

Сподели в: