Русе заема важно място в българската национална история и има богато културно-историческо наследство – необходим потенциал за развитие на културния туризъм . Като селище Русе има богата, хилядолетна история. Възниква през I век във вид на римско военно укрепление и пристанище с наименованието “Сексагинта Приста” (пристанище на 60 те кораба).
През Османското робство се оформя като център на голяма административна област (Туна вилает). Това дава силен тласък на неговото икономическо и културно развитие. След Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., този процес се активизира силно и предопределя бурния подем на региона. Международните отношения се развиват интензивно — свидетелство за това са били 14 консулства през 19 век. В края на 19 век и началото на 20 век, благодарение на широкия спектър от икономически и духовни контакти със страните по Дунава, Русе се формира в най-големия и красив град на България, с подчертан европейски облик и традиции. Изграждат се редица стилни сгради с уникална външна и вътрешна декорация в стил “сецесион” , проектирани и построени от италиански, австрийски, немски и български строители. Емблематична и същевременно най-красива е Доходното здание (сега е Драматичен театър “Сава Огнянов”). През този период възникват първите институции на младата българската държава, като: първите банки и застрахователни дружества, първият професионален театър, първата българска кино-прожекция и т.н. Тук се изгражда и първата жп-линия — от Русе до Варна.
На територията на областта са регистрирани около 30 паметника на културата с национално значение. Културно-историческите паметници са тематично и хронологически свързани и се предлагат като различни туристически маршрути за различните категории туристически групи. С най-голямо значение за културния туризъм е архитектурният облик на Русе. Културно-историческото наследство е силно концентрирано главно на територията на община Русе и община Иваново, с по-малки ареали и пунктове на концентрация в община Две могили и община Бяла. Добре развита в областта е музейната мрежа, състояща се от 3 музея : Национален музей на транспорта и съобщенията” (единствен в страната) и “Регионален исторически музей — Русе”, който има 8 експозиции — “Пантеона”, “Калиопа”, “Захари Стоянов”, “Тома Кърджиев”, Зала за временни изложби, ”Сексагинта Приста”, АР “Ивановските скални манастири”, “Средновековен град Червен”; Музеят в гр. Бяла, редица паметници, църкви и култови сгради — православни, католическа, евангелистка, баптистка, адвентистка и арменска църкви, синагоги, джамии.
Богатото културно-историческо наследство на града, многообразието от красиви хотели, ресторанти, кафенета и клубове, река Дунав и свързаното с нея възстановяване на речното пътническо корабоплаване (интензивно практикувано през 80-те години), но и богатият културен афиш, свързан с различни фестивали, като: Международен фестивал “Мартенски музикални дни” за симфонична и кантатно-ораториална музика; Фолклорен фестивал “Златната гъдулка”; “Джаз-фестивал — Русе”, Театралните празнични дни “Театрален пристан на голямата река” и др., изграждането на Фамилната къща на Елиас Канети в Международен туристически, културен, информационен, научен, конферентен и фестивален център на Дунавските страни са основни фактори за развитието на културния, круизен, фестивален и конферентен туризъм в региона. Русе е и ще бъде “българската дунавска перла”.
Освен богатото културно-историческо наследство на гр. Русе, в неговите околности има две културно-исторически зони — АР “Ивановски скални църкви” (включен в списъка със защитените световни културни паметници на ЮНЕСКО) и “Средновековен град Червен” (национален паметник). По пътя за тях се достига и до “Басарбовския скален манастир” в с.Басарбово, който тематично е свързан с комплекса в Иваново. Безспорните качества на намиращите се в скалните църкви стенописи, карат историците и изкуствоведите да считат, че тук е бил един от най-големите културни и духовни центрове на Второто българско царство. Намиращият се на около 14 км от Ивановските скални църкви “Средновековен град Червен” е най-голямата и автентично запазена крепост от епохата на Втората българска държава. Тя е била административен център на местния болярин и седалище на Доростоло-Червенския митрополит. Връзката на скалната манастирска обител при с. Иваново с митрополитския Червен, както и техните близки контакти с царския двор в столицата Търново са безспорно доказани. Резерватите се намират в долината на р. Русенски Лом, който се отличава със своята богата флора и фауна и предлагат отлични възможности за еко- и орнитоложки туризъм. В околностите на Русе има и други красиви паркове с най-добри възможности за практикуване на спорт и прекарване на свободното време.