Днес си говорим с Руми Йохнева – настоящ сугестопед и бивш директор маркетинг и продажби в голяма компания. След дълги години, прекарани в корпаративния свят, Руми решава, че е време да започне на прави нещо, което да я кара да се чувства истински значима, и изцяло преобръща посоката в живота си. Тя става сугестопед по английски език. Започва да преподава на деца и възрастни, като по този начин се връща към образованието си – завършила е английска филология. Убедена е, че това е едно от най-смислените решения, които е взимала – да последва сърцето си.
Разкажи ни за това как сугестопедията се настани в твоя живот.
След доста години на най-различни мениджърски позиции в разнообразни компании и корпорации както в България, така и в Лос Анджелис, САЩ, приоритетите ми започнаха да се преподреждат. Трябваше ми мисия – нещо, с което да допринасям за добруването на хората около мен и да ми носи смисъл. И в точния момент попаднах на точното място – сугестопедията. Науката на проф. д-р Г. Лозанов и неговите колеги и последователи е толкова всеобхватна, глобална и неразработена, че спокойно може да се превърне в мисия за всеки, който се гмурне в нея. Сега чак ми е трудно да повярвам, че е имало нещо друго в професионалния ми живот преди това.
Какви курсове предлагате по сугестопедични методики и за кого са предназначени?
Нашият сугестопедичен център се казва Go Beyond и в него се събрахме с моята приятелка и колежка Анита Симеонова. Тя го разработва почти две години, през които аз имах моя школа. В един прекрасен момент обединихме сили и идеи и заработихме заедно. Тя се занимава със сугестопедичен френски език за деца, тийнейджъри и възрастни. Аз съм се фокусирала върху сугестопедични курсове по английски за възрастни и English Therapy. Екипът ни вече е сериозен и предлагаме сугестопедични занимания за деца по английски, френски и немски. Работим по същата методика и с тийнейджъри, пак по трите езика. А за възрастните предлагаме освен класическите сугестопедични интензивни курсове по английски, френски и немски, седмични клубове за поддържане и надграждане на езика.
Особено сме горди с работата на Виолета Калъпова за развиването на Сугестопедичен български език за чужденци, където става прекрасен обмен на култури и опит.
А English Therapy – какво е, разкажи, моля. Кой е поканен?
English Therapy e уникален метод за практикуване и поддържане на разговорен английски, базиран на принципите на класическата сугестопедия. Това е време и място, където веднъж седмично хората да разпускат с любимия език. Класическата сугестопедия прави възможно да релаксираме, докато практикуваме езика. Резултатите след първите групи са много вдъхновяващи и силно мотивиращи за мен. Хората откриват неподозирани таланти в себе си и по-важно – самочувствието да ги проявяват. Интересът към English Therapy отново ни доказва как хората имат нужда от изява чрез изкуство, език и творчество. Имат нужда от реално общуване и време за полезен отдих.
Заниманията са насочени към поддържане и надграждане на умения чрез практики, помагащи за освобождаването от стреса и делничното напрежение.
Програмата е подходяща за всякакво ниво на владеене на езика и както за хора, които са преминали сугестопедично обучение, така и за тези, които просто искат да се упражняват.
Ти самата се вълнуваш от образование – кои са основните проблеми на масовото образование днес?
Образованието в България, но и не само, е в пълен застой, а както добре знаем, щом не се движим, западаме. Децата имат изконна нужда от изкуство, свобода и прояви на любов. Само в подобна среда могат да разкриват потенциала си, да учат и да изведат нещата към по-добро. Ясно е, че поколението на родители и преподаватели е силно изчерпано донякъде и поради интензивните промени в последните десетилетия. Точно затова смятам, че сме длъжни да помогнем на децата да бъдат носители на новото. А те са тези, които ще измислят какво е то. Ние май се проваляме в тази част доста убедително напоследък.
За да са непредубедени и любопитни, децата трябва да са свободни, а не затормозени и засипани от безброй изисквания и неприложима информация. За да заобичат ученето (отново), трябва да има любов в него, а не бездушни стени и съсипани учители. За да могат да са полезни за обществото, когато му дойде времето, трябва да имат естествено уважение към тези преди тях, но за това спомага престижът на преподавателите и образователната система като цяло. Обемът на знанията е изключително важен, но те трябва да са междупердметни, адекватни и най-вече приложими. И това в никакъв случай не означава по-голяма натовареност или умора – в сугестопедичните занимания предаваме 3-5 пъти по-големи от общоприетите количества материал без стрес и напрежение, в среда на разтоварване и отмора. Познанията, получени по този начин, са много по-дълготрайни и живи.
Не на последно място, агресията, липсата на мотивация, трайният спад в спонтанното творчество при децата и младите хора доказват крайната нужда от изкуство в ежедневието им. Ще се изненадате колко естествено приемат Моцарт за фон и как се ослушват и оглеждат, когато музиката свърши. Децата учат чрез танц, музика, естетика, стимулиращи сетивата картини и други образци на класическото изкуство. За тях това е естествено и ние сме длъжни да захранваме тези техни нужди, ако искаме да са щастливи и пълноценни хора.
Ако имаше магическа пръчица кое е първото, което би променила?
Училището! За мен тези безценни години трябва да са най-прекрасните в живота ни. Бих обърнала всичко наопаки – първите две години да се изучават само философия и езици и после постепенно да се въвеждат науките. Ние знаем, че е възможно усвояването на многократно увеличен материал без умора и напрежение. Следователно до 15-ата година децата ще могат истински да знаят какво искат и да го изберат съзнателно. А междувременно да са творци, откриватели, художници и писатели!
Ти спомена магическа пръчица, но аз съм уверена, че това ще се случи. Само дано е по-скоро…
Какво съветваш родителите?
Вече не обичам да давам съвети, но понеже и аз съм родител, ще се опитам. Бих им казала да чуват децата си, да пеят и танцуват с тях, да се смеят и да се веселят. Би било добре да можем да им покажем красотата в природата, в изкуството и в нас самите, за да могат да се научат да я търсят и откриват и те. Да ги държим винаги на прага на техните познания, за да събудим вътрешната им потребност да откриват и подреждат логически.
Не се притеснявайте, че нямате време. Просто когато сте с децата си, наистина бъдете с тях – изключете телефона и таблета и си говорете, гответе, разхождайте се или каквото ви душа иска!
Какво си пожелаваш за 2017-та?
Магическа пръчица.