Запознах се с Роси Рос на априлското "Поетично кафене", поканих я да даде интервю за читателите на Kafene.bg и тя с радост прие. Певицата днес дели живота си между Унгария, Белгия и България. Освен като изпълнител, тя пише стихове, рисува, композира музика. На 27-ми април в Унгарския културен институт ще изнесе концерт. Входът е свободен.
Ето какво още разказа Роси Рос.
Как бихте се представила?
Певица с професионален опит, опитала дори да се откаже от работата си в името на новото си семейството, но неуспешно. С музика се занимавам от дете, което и сега продължавам да бъда понякога. Първите си десет години живях в центъра на град Пловдив, където от 6-годишна учих 4 години акордеон, солвеж, пеех в градския хор „Детска китка”. После семейството ми се премести в София. Продължих с пеенето и изявите, както и с математиката, на която държеше баща ми. Бях солистка на групата ни в 32-ра гимназия. После се занимавах и с класическо пеене с вокален педагог Тамара Горинова, по-късно и с Видин Даскалов. В Консерваторията посещавах часовете и на майсторските класове. Много слушах и гледах. Присъствах на повечето от часовете по дирижиране на Росица Баталова. По време на следването си работих като: водех аеробика; бях асистент режисьор; три сезона пях и пътувах с Кърджалийския театър. Имам диплома за учител по история и география. Първата си заплата като професионална певица получих в Ансамбъла на българската армия, където постъпих след конкурс. Гласът ми звучи в песните „Седем пъти” – Васил Найденов, ”Дано” и „Иване” – Богдана Карадочева, ”Вдигни очи” – Валди Тотев, сигналът на „Хоризонт преди всички” по БНР – Стефан Димитров. Първата ми самостоятелна песен е „Сезони”- м.ар.Б.Чакъров, т.Ал.Петров от албума "Пътека" 1994 г.
Бях водеща на ТВ предаванията по Канал 1 по БНТ ”Футбол шоу” и „Рожден ден”. Дължа много на тях и екипите, с които работех. Любинка Нягулова е жената, от която усвоих много от тайните на добрите водещи в БНТ. Явих се на задължителен конкурс за водещи в БНТ, където бях одобрена. Режисьори, сценаристи, продукенти, с които съм работила като водеща и певица и не искам да пропусна са: Хачо Бояджиев, Митко Тодоров, Виктор Георгиев, Тихомира Павлова, Румен Костов, Анжелина Георгиева, Валентин Гоневски, Тони Преславска, Жоро Захариев, Косьо Младенов, Стилян Иванов и много други.
Композитори, музиканти, колеги, поети, артисти, с които ми бе приятно да работя са: Йонко Попов, Борис Чакъров, Александър Савелиев, Александър Кипров, Васил Пармаков, Краси Гюмезов, Димитър Гетов П. Писарски, Пепи Попов, Ангел Андонов, Шеки, Емил Саев, Константин Марков, Слави Пейков, Митко Гугов, Ал.Димитров; Недялко Йорданов, Ралица Монева, Петър Краевски, Марио Маринов, Петя Жоевска, Джованина Лазарова, Ивайло Диманов, Данина Влахова,Валентин Асенов, Методи Атанасов, Любомир Пеевски, Стефан Данаилов, Кръстьо Лафазанов, Мария Статулова, Веселин Ранков, Камен Донев, Дони, Коцето Калки, Ненчо, хореографи Мила Искренова, Ева Делинешева и разбира се много други.
Напоследък се срещам на сцената и с бардове. Пиша и стихове, а в Дания през 2010г. прописах и сонети. Написах песен за Париж”Paris”, кято намери място в албума ми „За вас” 2005. Едва в събота на 9-ти април 2011 г. кракът ми стъпи в Париж и успях да посетя някои от местата, които исках да видя.
Имам издадени няколко албуми: ”Пътека” 1994, ”Палаво момиче” 1995, ”Молитва за човечност" 1997, ”Завръшане” 2002, ”За Вас” 2005, single”Ronsard” 2011.
Музеите, дворците и галериите са моята слабост. Обичам да виждам нови места; понякога ми е добре да съм сама; харесвам новаторите, обичам да танцувам, да тичам, да съм с интересни хора или с хора, които обичам от години; харесва ми да разговарям с родителите си; пия чай, направен от билките на майка ми, която обожавам; харесва ми да се представям пред публика, която не ме познава, тръпката е голяма до финала в различни държави; понякога пея и на откриване на изложби, пред дипломати в посолства и резиденции,
щастлива съм с публика, която ме познава; възхищавам се на талантливите и можещите, на истинските.
Как се роди идеята за песента Ви за песента „Ronsard”?
Идеята да направя музика по Пиер дьо Ронсар е на Лъчезар Тошев. В поредица от срещи ми даваше да чета литература, сонети, материали от и за големия френски поет с български корен. Искаше да ме убеди, че трябва да изпея известния сонет ”Mignonne, allons voir si la rose”. Дълъг път изминах до премиерата на сингъла на 21-ви март 2011. Радвам се, че участвах и лобирах за провеждането на „Ронсарови дни” в град Свищов, които се надявам и в бъдеще да се провеждат.
Имате ли любима Ваша песен, която смятате, че най-добре ви олицетворява?
Благодаря Ви за интересния въпрос. За повечето песни, които съм изпяла може да се каже, че са писани специално за мен. Чувствала съм ги много лични. В авторските си песни съм написала това, което ме вълнува, така, че те в голяма степен ме олицетворяват. Конкретна песен не бих могла да спомена.
Учила сте и класическа музика. Имате ли изяви в тази област?
Понякога, когато се чувствам в особено настроение, си позволявам и пред публика да пея арии. И сега се разпявам класически. Не отдавна изпях ария на изложбата на Михаил Лалов, специално за него в арт галерия ”Париж-Москва”.
Вашият съпруг Ви кара да напишете книга за живота си като певица. Ще го направите ли?
Идеята му стои пред мен в бъдеще време.Трябва да имам свободно време, за да се концентрирам и се надявам да успея. Животът продължава и натрупванията стават повече. Определено имам какво да опиша в професионален план.
Поддържате ли близки конкатки с някои от българските певци и музиканти?
За мен е характерно, че дори дълго време да не съм се виждала с някого, когато се съберем, се чувствам сякаш до вчера сме били заедно. Скоро бях на премиера на певица, където видях мой композитор. Не се разделихме през цялото време. Отново бихме могли да работим, да сме заедно и т.н. Неотдавна се срещнах с Васил Пармаков на премиерата на книгата му и двамата много се зарадвахме. През годините специално, а не случайно, съм се виждала с Петър Гюзелев от „Щурците”. С него времето спира и увлечени в разговора не усещаме, че са минали часове. Винаги има какво да си кажем. Бях много щастлива, когато на премиерата на „Ronsard”, на 21-ви март, той пожела да изсвири една пиеса за китара. За архива трябва да отбележа,че е издател на първият ми албум ”Пътека” 1994, в който изпълнявам и песента „Полет” по негова музика, която съвсем не е съвсем лека за пеене. Сега чрез фейсбук комуникирането е лесно и ме откриват приятели, които от години са се пръснали по света. Чувството ни за добро приятелство и обич го има и много им се радвам.
Какъв е потретът на българската поп музика у нас, а в Унгария?
Има криза на всички нива, в музиката също. Възнаграждението на авторите е мизерно. Оцеляването като че ли изключва културата в най общ смисъл, но аз съм убедена, че има извори, които не пресъхват във всяка област. Вярвам, че с времето ще бъдат и оценени. Нещо, което е качествено, дори и по-късно ще бъде признато. Талантливите хора продължават да работят. Кога ще получат признание е друг въпрос. За разлика от писането на романи, стихове и др., в поп музиката времето е от значение. Годините променят външността и особено при певиците това е важно. Ако няма възможности да се докажеш като млад човек, с времето става все по-трудно. Не е лесно да се прави кариера на стари години или когато не изглеждащ добре на сцената и на телевизионния екран. В тези случаи човек трябва да е невероятно талантлив, за да успее.
Мислите ми се разпростират единствено за чистото постижение. Средствата като фактор, без който не е възможно да се запише песен, са друго звено. Възможно е с добра кампания някой да стане бързо известен, да се пускат непрекъснато песните, да се появява във всички телевизионни предавания, да пише пресата за него. Това е напълно реално с една добра стратегия, финансова подкрепа, добър пиар. След време когато свърши, какво става? Мога да рзсъждавам дълго в тази посока.
Навсякъде е трудно, но не е невъзможно. Винаги има шанс и хората трябва да бъдат оптимисти. Имам предвид можещите. Сещам се за едно мрънкащо българско момиче, което гледах по частна телевизия. То се оправдаваше се, че му е трудно, че родителите му така или иначе (също били музиканти). Е, а какво да кажат онези, чиито родители нямат студио, познатите, контактите?
Унгарска певица преди време ми сподели, че не е лесно и при тях. Днес трудно се прави име и качествена продукция. Унгарски музикант, с когото записвах в унгарско студио, се изненада, когато видя името ми с концерт в тяхна книжка, преведена на три езика, като каза, че не е участвал никога в конкретния международен фестивал, но имал голямо желание.
За мен едно от важните неща е да си истински на сцената, с текста, с музиката, с публиката. Трябва да знаеш защо си там, какво искаш да постигнеш с представянето си, ще научат ли нещо ново от теб, ще има ли емоция? Имитатори има много, добрите изпълнители също са достатъчно, но различните, по свой начин оригиналните – те са интересни за мен. Дори конкретната личност сама за себе си – контактът, очите, излъчването, интелигентността – всичко е от значение за дългогодишната работа на сцената.
За жената е важно и семейството, децата, професията. Направете разлика между онези, които са ангажирани единствено със себе си и останалите, които имат деца в дома си. С грижите по тях и всичко останало, а и творят нова продукция. Разликата е голяма. Много по-трудно е, особено за жената.Тя е и домакиня, и майка, и на сцената, и в училище, и в магазина, и при лекаря и навсякъде.
Поп музиката в България е в „особено състояние”, управляващо се от няколко човека предполагам, както и от музикални редактори, които от години са в радиото и телевизията. На публиката се предлагат едно и също (под предлог, че няма други, или, че това са „звездите”). Понякога се допускат и други, за да има все пак доказателства, че ето има и нови, но се набляга на едни и същи имена. С времето постепенно отпадат.
Забелязвам, че има едни и същи „нови” (но и те са като старите донякъде – от десетина години). Това, че се прекалява с тяхното постоянно участие, тези певци и музиканти натрупват негативи, не се развиват, нямат конкуренция, макар и с добри аранжименти, музиката е слаба, няма мелодия. Тогава им е на помощ честото пускане по радио и телевизия, за да могат слушателите и зрителите да запомнят нещо. Сигурна съм, че ако един път се чуе песента, нищо не остава в главата на хората. Направо се чудя как на всички не им омръзва и не им е скучно. Чудя се как публиката все още се вълнува от песни, които е слушала безброй пъти още от раждането си?! Разбира се, че има носталгия, спомени, естествено е от време на време да се върнат в миналото си. Но е твърде много да пеят от сцената на плейбек като буфосинхронисти. Поне да танцуваха, а те и това не правят. Хората плащат билети за една лъжа.
В Унгария поп музиката се радва донякъде на повече възможности, както и рок музиката. При тях има традиции в организирането на фестивали и балове. Винаги се мисли за публиката, поради нейното различие във възрастта и вкусовете. Местните парламенти имат важна роля за развитието на културата. Канят се различни изпълнители и групи. На същите сцени следващата година участват други изпълнители. Разбира се, че на местно ниво се дава възможност за изява и на творците от региона. Това, което ме впечатлява е, че и в малки населени места се работи професионално, особено с танцовите колективи. Учениците правят спектакли, а публиката очаква с нетърпение представянето им. По отношение на рекламата съм възхитена. Във всяка пощенска кутия пускат реклама за предстоящия фестивал с точно описание на всички концерти, сцени и часове. При добро желание публиката може да се ориентира и избере кога, къде, кого да гледа и слуша. В телевизиите са склонни да търсят интересни предложения. Държат на живото изпълнение. Случвало се е някои ”звезди”, с които съм се засичала, да са на пълен плейбек цял концерт, но поне правят хумор на живо, разказвайки вицове. За публиката в съответното населено място е вълнение, че веднъж или два пъти в живота си са видели на живо звездите от телевизията. Имам предвид единствено големи сцени, не клубове и ресторанти. От тях нямам никакви впечатления. Има и добри певци разбира се. За групите е характерно появяването за няколко години, а после се разпадат. Все пак в днешно време всеки търси реализация по свой начин и за всекиго тя е различна. Телевизионните формати, които откриват таланти, наистина създадоха няколко популярни изпълнители, които продължават професионално по пътя си.
Какво Ви предстои на музикалната сцена?
Концерт ,който ще бъде на 27-ми април, сряда от 18.00 ч. в Унгарския културен институт. Ще представя популярни унгарски песни. Подготвям музика по унгарски поети, преведени от Иван Цанев, който наскоро получи голяма унгарска награда за превод на тяхна поезия. Ще направя премиера и на песента „Шоколад”, която ще прозвучи освен на български, на френски и португалски. Надявам се с бардове и приятели да изпеем популярната песен на Омега ”Момичето с перлените коси", която много харесвам. Ще почерпя и с истински шоколад Rossi Ros. Гарантирам, че е вкусен. Ще представим и изложба на синът ми Адам, която се надявам да бъде интересна за публиката.
Предложения за изяви имам на 6-ти май – Реселец (където е заснета част от видеото”Ronsard”) и на 24-ти май в Червен бряг, където също съм снимала кадри от клипа.
Бяхте гост на априлското „Поетично кафене”. Има ли в Унгария подобни неформални места за изява на творци – професионални и любители?
Възможно е да има, но аз не знам. Приветствам Ви за „Поетично кафене”! Много добра идея и съм щастлива, че се потопих в атмосферата му. Определено времето не стига, но всеки месец има среща, което е прекрасно!
Какво Ви тревожи и какво Ви радва днес?
Всичко може да ме тревожи, както и радва. Най-важно е разбира се здравето. Надявам се да се работи в посока на духовното израстване. Тревожи ме образователната система. Постепенно неграмотността нараства. Не ми се ще най-можещите да трябва да са извън страната ни, а в същото време онези, които са тук, да са на ръба. Не ми се ще държавните езикови гимназии да подготвят кадрите за офисите на други страни. Тогава в бъдеще кой ще живее тук или може би ще се насели с чужденци, дошли да бъдат пенсионери в родината ни. Младите, с тях какво ще се случи, ако нямат работа, ако изнемогват, а тепърва трябва да създават семейства, да отглеждат деца? Това ме тревожи. Раждането на все повече деца с проблеми. Трябва да се насочат средства и сили за правилното възпитание още в най-ранна училищна възраст. С какво да се хранят, как да спортуват, как да подготвят уроците си. Стресът, в който живеем, е голям. Интернет е застъпен, а понякога учениците прекаляват с времето, което са пред монитора.
Тревожи ме ниското ниво, лъхащо от екрана. Ще ми се да спрат оправданията, че това се търси и то се гледа. Не е вярно, защото както възпитаваш публиката си, това и тя ще гледа и такъв вкус ще има. Зрителят е с надеждата и очакването да види и чуе нещо интересно. В предаванията често се използва диалект с хумор, но
подрастващите имитират, а те нямат база за сравнение. Израстват слушайки и гледайки телевизия, попиват всичко. На улицата по същия начин – контактуват помежду си на жаргонен език, който после остава завинаги в речника им. Защо? Кой има интерес да имаме бъдещи поколения неграмотни и говорещи лошо?!
Радва ме изгрева, слънцето, близките, приятелите, книгите, мислещите хора, позитивните личности, децата, добрият театър, кино, музиката, тишината, разцъфналите дървета и цветя. Радвам се на художниците и изложбите им. Щастлива съм с хора, от които има какво да науча. Има невероятни личности, които ме зареждат с оптимизъм и откривам нови. Радвам се на живота и на птиците. Радвам се, че не се променям. Радвам се, че съм истинска. По цели нощи мога да разговарям с майка ми и сестрите ми, разплаквам се дори от смях и съм радостна. Винаги има какво да ме зарадва. Намирам го, откривам го и напред!
Вижте още:
Между живота и смъртта – една интерпретация на Роси Рос
Видео – Роси Рос – "Песен за шоколада"