Росен Марковски е творец в няколко области: художник, музикант, фотограф, поет – макар че нарича себе си само художник. Потърсих го за това интервю, заинтригувана от факта, че неговата картина "Момиче" стана корица на романа "Пясъчен часовник" от Селина Ангелова (Скалино, 2014). Последва любопитен разговор за сродните души в изкуството, които неслучайно се намират и защо никога не бива да се опитваме да "разбираме" дадена картина. А съвсем скоро – на 17 април, в 19 ч., в галерия "Антракт" в София, ще може да видите Росен Марковски на живо по време на премиерата на книгата "Пясъчен часовник".
Художник, музикант, фотограф, поет – представете се с няколко изречения за читателите на Kafene.bg?
Художник, който използва и други изразни средства. Не съм музикант, не съм литератор. Просто понякога рисувам с музика или думи. Запечатвам, това което виждат очите ми. Има неща, които не могат да се рисуват с бои. Има неща, които не могат да се кажат с думи. Тогава сменям изразното средство.
Как избирате, намирате темите или обектите на картините си?
Не художникът, а неговият живот рисува картините. Артистът трябва първо да създаде живота си, да мисли чисто и искрено. Много е важно в каква атмосфера се движиш, за какво говориш, с кой си пиеш кафето или уискито. Картините идват после. Те са просто отпечатъци на това, което усещаш със сетивата си, запален за работа от своята муза. Понякога това е жената до теб или около теб, понякога това са цветя, листа дори звуци.
В кой жанр обичате да рисувате?
По-рано си падах по импресионизма, но сега намирам абстракцията за по-искрено изразно средство. Там където всеки възприема емоцията по свой начин. По същия начин както в отношенията между хората.
Обичате ли да обяснявате картините си? Трябва ли художникът да обяснява картините си?
Нищо не може да се обясни, а и не трябва. Все едно да обясниш на някой, че трябва да те обича. Картината е език за контактуване. Или го има или го няма.
Има ли вярно и грешно възприемане на картината и по какво разбирате, че човекът, който гледа ваша картина я "разбира"?
Най-важно е да я усети. Не трябва да я разбира. Или те докосва или не. „Разбирането“ на картина ми звучи като прочетен вестник. Ние все пак мислим с три процента от мозъка си, а на други нива се случват чудеса. Ако нарисувам „разбираема“ картина сериозно ще се притесня. Ха-ха-ха.
Наскоро вашата картина „Момиче” стана корица на романа „Пясъчен часовник” на Селина Ангелова. Въпреки, че е рисувана по-рано, картината поразително илюстрира книгата. Как си обяснявате това съвпадение?
Никоя случайност не е случайна. Просто има хора които си допадат и преживяват сходни емоции, дори и да не се познават. Със Селина Ангелова се запознахме след като дълго време харесвахме работите си. Приятно е да откриеш душа със сходна на твоята чувствителност.
Имат ли други ваши картини подобна съдба – да заживеят "нов живот" като корица на книга или друг проект?
Предстои издаване на стихосбирка на майка ми, Мария Марковска, която ще е илюстрирана с мои рисунки.
Какво обичате да правите, когато не творите?
Скитане из природата, нощни разходки из големите градове, каране на ролери, ядене на броколи, приготвени от жена ми, четене на поезия, коктейли с джин на брега на морето и най-често – да гледам как някой твори. Това ме зарежда със желание за работа.
Кога е следващата ви изложба?
Следващото излагане ще го направим в Борисова градина с приятели художници. През месец май в галерия „Гая” ще покажа цветя и папагали. Имам и още два проекта без дата, все още.
Какво е мястото на изкуството в забързаното ни всекидневие?
Да ни откъсне от него за малко. Да ни припомни, че всичко е нищо и най-важното нещо в живота ни е самото живеене, че е по-важно да се обичаме и да общуваме с интуиция. Да освободи мисленето ни от догмите. Да ни помогне да намерим други, творчески решения на прозаичните проблеми. Да ни помогне да се отпуснем и да си кажем „спокойно, всичко е наред“. Да станем по-съзерцателни и да изпитваме щастие от малките неща, които ни заобикалят в ежедневието. Да станем по-искрени и да творим. Всеки има нужда от творчество.