Махало с амплитуда от благородството на духа до яростта на звяра – това е човешкият живот според Вадим Маслеников, главния герой, – но в своя живот дори той самият не открива нищо благородно. Презира майка си и се срамува от нейната старост и бедност; заразява със срамна болест нежната Зиночка; цинично прахосва жалките спестявания на старата бавачка за възлюбената си Соня, пред която дори не успява да се докаже като любовник; пристрастява се към кокаина и в халюцинации и наяве два пъти изживява ужасната смърт на майка си. А накрая, когато има последен шанс да бъде спасен, го предава единственият човек, на когото някога е помогнал с безкористна и чиста всеотдайност.
„Роман с кокаин” е публикуван за първи път във френско издание през 1934 г. с псевдонима „М. Агеев”. Авторството му и до днес не е категорично изяснено. Дълги години се смята, че може да е написан от Бунин. По-упорито се налага идеята, че негов автор е Набоков и М. Агеев е едно от многото имена, които е използвал за публикациите си. Действително, сюжетът, образите, стилът, езикът го родеят с Набоковите шедьоври, но философията на романа и емоционалното напрежение го доближават до гения на Достоевски. А в края на ХХ век възниква и една от последните засега версии – за автор на романа е провъзгласен Марк Леви.
Марк Леви (1898 – 1973) е възпитаник на московската частна гимназия на Франц Крейман, следва право, работи в транспортно-мобилизационния отдел на Висшия съвет за народно стопанство през годините на гражданската война в Русия, става преводач в скандално известното външнотърговско дружество АРКОС, структура на ГПУ (държавна сигурност), около 1924 заминава за Германия, работи в немски концерн, взима парагвайско поданство, оттам се мести в Турция, където преподава чужди езици, пише „Повест с кокаин”, каквото е първоначалното заглавие на романа, и от Истанбул изпраща ръкописа си в парижко емигрантско издателство. През 1942 г. е депортиран от Турция в СССР, очевидно с възстановено съветско гражданство, по подозрение за участие в подготвяно покушение срещу германския посланик Франц фон Папен. Живее до смъртта си в Ереван, преподава немски език в университета, веднъж годишно пътува до Москва, колекционира карти за игра и снима любителски филми.
А може би е приключил земния си път още през 1936-а в Истанбул?
В известната руска интернет библиотека на Максим Мошков „Роман с кокаин” е публикуван в рубриката NENABOKOV. Защото над 60 години за автор на романа се смята Набоков. Известният руски емигрантски издател и литератор Никита Струве дори с подробно текстологично проучване доказва, че творбата е написана от Набоков, въпреки опроверженията на вдовицата му. Смята се също, че автор на романа може да е Бунин. Едва наскоро, преди няколко години, може би се установява истината: не е Набоков, не е Бунин – името на създателя му е Марк (Марко) Леви. Той е автор на „Роман с кокаин” и на разказа „Калпаво племе”, не е написал нищо друго. Литературната загадка упорито не желае да се изясни. Авторът с псевдоним М. Агеев остава все така тайнствен. Романът е публикуван в руско емигрантско издание, 1936 г. излиза и в книга. За него пише и спори цялата руска емигрантска литературна критика. После романът е забравен и едва в средата на 80-те години го изравя от небитието швейцарската славистка Лидия Швейцер. Тя го превежда на френски, следва вълна от преводи на повечето европейски езици.
Съдбата на Марк Леви е като съдбата на цялото поколение руска интелигенция, родено в края на ХІХ – началото на ХХ век: Набоков, Платонов, Манделщам, Берберова, Бабел… И Пастернак. И Еренбург. Едни напускат Русия след революцията, други остават, обаче и за едните, и за другите старият свят рухва и започва живот от нулата. Старият несправедлив свят е взривен, но взривяването му е още по-несправедливо. Биографията на Марк Леви дава представа за цената на оцеляването. Както и биографиите на Набоков, Бунин, Платонов…
Издава: ИК "Колибри"
Премиера: 25 юли 2008 г.
Корична цена: 12 лв.
* * *