Романът „Хазнатар“ от Ина Крейн (Издателство „Буквите“) ще гостува в няколко български градa през месец април 2016 г. Това са:
София – 14 април, четвъртък, НЧ „Хайтов“, 18.30 часа
Пловдив – 16 април, събота, галерия „Тракарт“, 16:00 часа
Горна Оряховица – 19 април, вторник, Общинска Библиотека, 11:30 часа
„На софийската премиера прекрасният музикант Стефан Стефанов ще слее магията на балканската музика ще се слее с магията на балканския магически реализъм, за да усетите „Хазнатар“ в душите си“ – каза Ина Крейн.
* * *
Няколко души притежават една и съща стара снимка, с абсолютно еднакъв надпис на гърба – „Хазнатар – 1913 година“. Каква тайна свързва тези наследници, получили като най-ценна реликва пожълтялата фотография от своите предци? Ще бъдат ли готови да преминат живи през Ада, за да изпълнят заръката, която са получили, да разберат истината за себе си, рискувайки живота си за отново намереното истинско приятелство и единствена любов?
Приятелство, предателство, болка, пречистване и възкръсване – през всичко това ще премине и читателят, ако поеме по дългия път през времето към Хазнатар – мястото на спасението за душите на героите от романа.
Чрез силата на Балканския магически реализъм стана възможно няколко сюжетни линии от различни времеви пластове да се преплитат, допълват и звучат като единна мелодия, разказваща зашеметяваща история за Любовта в нейните различни измерения и лица.
Романът е предизвикателен, провокативен, но и топъл, човешки, светъл, жив. Събитията и героите са реални, а съдбите им са близки до нашето ежедневие. В тях може да срещнете себе си и хора, които обичате или сте обичали.
Откъс от книгата
“Вятърът и Луната стояха прави до един от ароматните розови храсти в градината. За първи път не се наслаждаваха на неговия божествен аромат. Душите на звездните влюбени изгаряха също от мъка. Войната беше по-страшна дори от смъртта, а те нямаха силата да я спрат. Тази разлъка, която сега предстоеше, щеше да донесе много мъка на всички деца на знахарката. Дори те самите не знаеха дали ще се съхранят такива, каквито са сега. Времето беше тяхна Голгота и изпитание – няколко поколения щяха да минат през този ад, за да докажат, че заслужават да бъдат заедно.
– Но нашата любов е жива и преминава през времето – с треперещи устни прошепна Луната на Вятъра и го прегърна силно.
– Значи може да оцелее и тяхната обич, ако носят душите на ангели – отговори на нейната прегръдка той.
– Тогава има надежда за Хазнатар – почти разплакана изрече Луната.
– Винаги има надежда, любима, докато има обич, която е по-силна от войната и от смъртта – прошепна в отговор, задавен от чувства, Вятърът.
Двамата се прегърнаха страстно и сълзите им паднаха като живителна роса над малкото село, което скоро щеше да остане само пепел.”