Тридесет години по-късно издателство „Ентусиаст“ публикува у нас един от най-успорваните романи на световноизвестния гръцки писател Никос Казандзакис. „Последното изкушение“ е творба, която е предизвикала и предизвиква до днес бурни спорове и реакции. В нея Никос Казандзакис е пресъздал един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството: образа на Исус Христос, чиято саможертва той тълкува по начин, коренно различен от Църквата. Обвинен в богохуллство Казандзакис е отлъчен от Гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани. Прокуден от родината си, той я напуска през 1947 г. и не се завръща в нея до смъртта си. Забранявани в Гърция, неговите книги излизат най-напред в чужди страни, но въпреки това гръцкият народ го обича, а когато писателят умира през 1957 г. във Фрайбург, той вече е известен по цял свят.
Образът на Христос е централен в романа „Последното изкушение“. Но това не е евангелският Христос, а обикновен, дълбоко страдащ и неуверен в силите си човек. Исус е стъпил здраво на земята, разпнат между страсти, съмнения и противоречия. Назарянинът Исус е занаятчия, който денем прави римски дървени кръстове за наказание на провинилите се, а нощем го мъчат божествени видения и мрачни демони. Юда го приканва да се пребори сам с душевните си мъки или да тръгне да търси Бог. Блажено и сладко е изкушението, надвиснало над мъченика Исус в последния миг на живота му: той се вижда като обикновен човек, обкръжен с уюта на семейството и близките, спокоен и заслонен от бурите на живота, от драматичните и гибелни борби. Ала това изкушение не надвива героя на Казандзакис и той с облекчение отърсва душата си от него: не, не е отстъпил, не е изменил на своята мисия, не е слязъл от Кръста.
В романа „Последното изкушение“ критиците виждат Новото евангелие. И по-страшното – апокрифната човешка изповед на Божия син. „Последното изкушение“ привидно следва познатия ни от Новия завет път на Христос и ни поднася известни събития и случки около тази легендарна фигура. С това обаче близостта между романа и Библията се изчерпва, защото трагедията на героя е разкрита в произведението на Казандзакис по съвършено нов начин. На обвиненията Казандзакис отговаря така: „Тази книга е изповед на борещия се човек“. Независимо от отдалечеността на времето, в което е съсредоточено действието на този роман, читателят днес несъмнено ще открие в него черти от нашето съвремие. „От миналото вземам само формата. Но обичам единствено съвременния живот. Аз съм критянин, който тачи преданията, за да ги надживее“, споделя писателят.
Романът е екранизиран през 1988 г. под името „Последното изкушение на Христос“. Режисьор е Мартин Скорсезе, главната роля играе Уилям Дефо, а в ролята на Юда е Харви Кайтел. Идеята за екранизация на книгата се заражда още през 1972 г., когато актрисата Барбара Хърши подарява на Скорсезе романа на Казандзакис. Едва ли тогава или по време на снимките в Тунис режисьорът си е давал сметка за острата реакция, която ще предизвика филмът. Масовите религиозни протести са от двете страни на океана, а Скорсезе е обвинен в „натуралистично светотатство“. Въпреки че още с излизането си филмът „Последното изкушение на Христос“ получава редица номинации за Оскар, за Златен Глобус и Грами, и до днес той все още е забранен за показване в много страни.
Използваните снимки са от материали, любезно предоставени от Kazantzakis Publications Ltd., Атина.
За Никос Казандзакис:
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис „Алексис Зорбас“ след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“) става световен бестселър. Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това авторът не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнската вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробната плоча са изписани неговите думи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“
Бил е предложен за Нобелова награда за литература през 1957 г., но тя е спечелена от друг голям автор – французинът Албер Камю.