С романа си "Ничия" (ИК "Жанет" 45) Христина Панджаридис бърка с пръст в най-лютите рани – в майчиното сърце, в душата на любимата жена, в самочувствието на човека, който избира гурбета в чужбина, защото в държавата няма работа.Така идват кризите – изневиделица подреденият ти живот се сгромолясва. Нейната героиня Доротея губи опора, сякаш някой е издърпал чергата под краката й. Един физически шамар става метафора за всички психически удари, които тя понася.
Романът бърка в национални, социални и лични рани. България отдавна е станала мащеха и безмилостно прогонва хората да търсят препитание и по-добър живот зад граница. Повече от 20 години след прехода толератността ни към различните в обществото е близко до нулата – по-лесно ще се откажем от тях, отколкото да признаем, че съществуват.
Може ли да обичаш детето си, когато си разбрала, че то е различно? Можеш ли да простиш на мъртвия? Ще извиниш ли човека, който съзнателно ти е причинл зло? Преодолява ли се изневярата? Можеш ли да преглътнеш обидите от човека, който някога те е прегръщал с нежност? Имаш ли право на лично щастие, след като близките ти хора са нещастни?
"Задължително ли е да си щастлив? Задавам въпрос, който най-вероятно ще отиде на сметището. При недоядения хляб, мухлясалия кашкавал и стоялата два месеца отворена лютеница, сложени в прозрачно синьо пликче." – размишлява Доротея.
Героите се сблъскват с болезнени срещи и остри въпроси, чиито отговори са в ръцете на читателя. Накрая любовта побеждава. Но коя любов? Трудно е да се каже дали има хепиенд.
"Ничия" е роман, написан с поетичен език – просто издава, че авторката му, Христина Панджаридис е изкушена от поезията. И добре, че е поезията в него, защото иначе той щеше да бъде пълен с море от сълзи.
Прочетете още:
Откъс от романа "Ничия" от Христина Панджаридис
Интервю: Христина Панджаридис за новия си роман "Ничия"