Очаквайте на 9 януари по книжарниците!
Първото му издание е през 1981 г. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „Лице“ е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка.
За книгата
И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота?
Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса „Какво цените най-много в живота?“. Получава различни отговори: някои – шаблонни, други – искрени.
В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината и истината.
Цитати
***
„Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!“
***
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен…Ако е вярност – да е до заслепение.“
***
„Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък
в стаята си.“
***
„Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи.“
***
„И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: „Какво цениш най-много на този свят?“. И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: „човещина“!“
***
„В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия
не може да измисли!“
***
„Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?“
***
„ – Никой никому не може да забрани да бъде истински!
– Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“
***
„Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора.“
***
“Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му.“
За авторката
Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна.
Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).
Романът „Отклонение“ (1967) има досега седем издания. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия.
Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, руски, шведски и др. Сред най-внушителните са преводите ѝ на „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски).
Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидент на България (1992–1994), подава оставка.