Валентин Евстатиев е авторът на това лирично-еротично стихотворение, с което взе участие на 14 юни в "Поетично кафене" на тема "Горещо", което се състоя в галерия "Антракт". Повече за срещата прочетете тук.
Тук си, моя тъй невероятна.
Ето те, под було звездокосо.
Хайде, съблечи се, моя златна.
Тази нощ е вече твърде боса.
Да трептим на голо и навътре,
колкото навътре ни остава.
Разтвори последната си пъпка,
моя първа брачна незабрава.
Не пести очите си, дълбай ме.
Не щади дъха си, дай се цяла.
Вдъхновена жажда за безкрайност.
Салвадор Дали рисува Гала.
После… не заспивай. Не умирай.
Тази нощ не искам одеало.
Остани по мене, тънка диря.
Роза върху голо мъжко тяло.
Прочетете още:
Видео с Надя Петрова и Валентин Евстатиев в "Поетично кафене"