Карикатуристът Илиян Савков откри своя самостоятелна изложба с шаржове и карикатури във фоайето на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Изложбата се нарича „Рисунки с тънки намеци“ и може да бъде разглеждана в дните, в които в Сатиричния театър има представления от 18:30 ч. до 19:30 ч.
Авторът е избрал изложбеното пространство на Сатиричния театър, откъдето в дните с представления минават близо 500 души. Изложени са 60 негови карикатури в оригинал. Цифрата не е избрана случайно – изложбата беше открита именно на 6-ти октомври със спектакъла „Името“, когато се откри 60-тия юбилеен сезон на Сатирата.
Да представи изложбата авторът покани своя колега Чавдар Николов – също толкова безкомпромисен карикатурист като него:
„Дошли сте да почетете един карикатурист, който ни разкрива странен и необичаен аспект на вестникарската карикатура. Всичко, което иска да ни каже Илиян го казва тихо, почти шепнешком. Понякога дори трябва да се напрягате, за да го схванете. Смях в пазва, като при онези възрастни жени, които закриват устата си, когато се смеят. Смях приглушен, съзаклятнически и очарователен. Просто още един джентълменски начин да бъдеш невъзпитан. Но пък каква игра на черното и бялото осигурява Илиян. Той дава пълна свобода на черния туш. Оставя го да се разлива както си иска по белия лист, само леко го побутва насам – натам, за да го вкара в едни по-арт измерения, необичайни за всекидневната вестникарска карикатура. Може би и самият Илиян се нуждае от един смел и независим издател, за да разкрие и агресивната страна на своя талант. Тогава щях да ви разправям други приказки сега. Някои артисти се нуждаят от стерилна среда, за да се развиват, други се чувстват като у дома си на улицата, привличайки с лекота бедите, която тя носи. Днешната среда, в която повечето медии са безсрамни колаборационисти с властта, блатният конформизъм, в който преживят повечето творчески съюзи, стремглаво лумпенизиращата се нация не вещаят добро бъдеще за българската карикатура. Нещо трябва да се случи и трябва ние да го направим. Може би затова Илиян Савков си го връща на тази среда с бляскава стилистика. Нещо като Северното сияние – студено е, но е красиво… Тази стилистика са неговите своеобразни трохички, които Илиян пуска като Андерсеновия Хензел във враждебната медийна гора, за да не загуби пътя между изкуството и карикатурата.“
Вижте още:
2 премиери в афиша на Сатиричния театър през ноември