Рина Пападополу-Узунова е обречена да се влюби в Япония, японската култура и изкуство. Тя е единствената неяпонка, поканена за член на Senga Association (сенга – цветно кири-е).
Миналата година, след куп изложби из Европа, е поканена да покажа кири-е и в България. Поканата е от Комада Сенсей и Цветелина Радева – директорите на школата за японски език "Агора". Планирани са два уоркшопа, но желаещите да опитат се оказват толкова много, че уоркшопите стават пет.
Довечера, в 18 ч. се открива изложба на рязани картини от нея и нейни ученици. Изложбата част от дните на японската култура в Бългаия и ще бъде представена заедно с прелестните икебани от сдружение "Сога". Експозицията ще продължи до 21 октомври. Мястото е галерия "Мисията" на Държавен културен институт към МВР.
Трудно ми беше да представя Рина с 2 изречения, още по-изкушаващо беше да й задам повече от предвидените въпроси, затова се получи дълго, но много интересно интервю.
Майка, съпруга, приятел, пътешественик, ценител на Красотата на Земята и Всемира, космополит и най-обикновен човек. Родена е в Русия (случайно! – родителите й са били алпинисти и са били там да катерят Елбрус; отгледана е от гръцката й баба в България. Омъжва се за прекрасен човек, съчетаващ в себе си културите на Полша и България, пренасят се да живеят в Полша, заради неговата научна кариера; в последствие са поканени, във връзка с неговите разработки, в Япония, където прекарват няколко прекрасни години, които й 
дават нови хоризонти и променят живота й.
И, тъй като приема комуникацията между хората за основно човешко право, старе се да го реализира – говори пет езика и си служи с още два. Смята, че за изкуството и любовта граници няма. ("Простете за клишето!" – казва Рина.)
Каква е историята на кири-е?
きり 絵 – kiri-e – Кири-е е древно традиционно японско изкуство за изрязване на картини от хартия – самото му име съдържа обяснението (кири – изрязвам; е – картина). Привнесено от Китай в Япония преди 1400 години, но, както всичко, внесено в Япония, много скоро японският стил започва коренно да се различава от оригинала и се оформя като самостоятелно изкуство.
Много скоро излиза от храмовете, където е било използвано за декорация и намира идеално приложение: става основа за изработване на прекрасните кимона – създадени са образци на шаблони за багрене и рисуване на кимоната (Исекатагами и Юзен), които са като канон (и до ден днешен има забрана да бъдат променяни, а за да бъде въведен нов образец на шаблон, се изисква съгласието на 24-те фамилии, които от поколения се занимават с изработването им). В Средновековието само самураите и търговците на шаблоните за кимона са имали право да пътуват безплатно (и бързо!) по охранявания тракт между Едо (старо Токио) и Киото.
Днес какво приложение има?
Освен за изработката на кимона, кири-е се използва за декорация на храмове и жилища, за изработката на предмети за ежедневна употреба в стила Wabi (Ваби); за илюстрации на класически японски книги и пиеси, специални картички и календари; Едо Ироха Карута – специални карти за популярна японска игра (те се правят изключително и само с тази техника и се оцветяват в основни цветове). Това изкуство се използва също и при творенето на аниме и манга.
Днес майсторите на това изкуство са провъзгласени за живо национално богатство, а самото то е под егидата на Негово Величество Императора на Япония. Полагат се изключителни усилия кири-е да бъде съхранено и развивано, защото е изчезващо изкуство – въпреки, че се изучава в задължителната общообразователна програма за началното училище като част от художественото обучение. Наистина е нужно огромно търпение и .jpg)
самодисциплина, за да прелееш усещането си за света през острието на ножа.
Обикновено е черно-бяло (изрязаната черна хартия се залепва на по-светла база), но все по-популярни стават и оцветените картини в стил Сенга (Senga) – за придаване на цвят се използват хартиите Washi (Ваши), акварели или просто друга цветна хартия.
Каквото и да показва, Кири-е си остава една прекрасна частица от неизчерпаемата съкровищница на Японските изкуства.
Каква е философията му?
Никога не съм се замисляла над философската страна на кири-е, да си призная. Знам само, че когато започнеш да твориш и влезеш в картината, светът се променя, защото го виждаш през острието на ножа и черно-бялата хартия пред теб изведнъж придобива цветни очертания. Създаваш нещо и му даваш частица от пъстроцветната си душа…, а после го пускаш по белия свят да разнася багри.
Има ли трудни и лесни картини? За колко най-дълго сте изрязвали една картина?
Зависи. 🙂 В началото, когато започвах, и най-лесните картинки ми изглеждаха като висока планина, която се готвя да изкача без екипировка. (да не забравяме, че съм самоука, тъй като по време на престоя ми в Япония ми беше невъзможно да намеря кой да ми преподава…). Предполагам, че сега на учениците ми всяка картина, към която пристъпват, все още им изглежда трудна. 🙂 Но това е прекрасното в това изкуство – поглеждаш към нещо, заражда се идеята за картина и вече си хванат на кукичката, няма спиране, докато не я завършиш – ти дишаш картината, влизаш в нея, светът променя очертанията си до момента, в който смаяно си даваш сметка, че си я създал, буквално! (Трябва да видите лицата им, когато поемат готовата картина в ръцете си и светлината в очите им, сякаш не вярват, че те са сътворили тази красота! Неповторимо усещане е!)
Колкото до мен – най-много време – пет дни, ми отне създаването на картина за Фуджи сред разцъфтели вишни.
В момента работя над картина „Паун, кацнал на бор”, и най-вероятно това ще бъде и картината, отнела ми най-много време, защото всяка една борова игличка и всяко перце на пауна е с отделна черта. Досега съм й посветила общо около две седмици, с прекъсвания.
Какви са сюжетите в кири-е? А вие имате ли любим сюжет?
Както вече казах, за кири-е няма граници. Виждала съм изобразени изключителни пейзажи, градски улици, домове, манга, храмови обреди, аниме, кабуки, буранко (куклен театър), съзерцавала съм спиращите дъха серии от картини на Мията Масаюки и Сеиджи Фуджиширо, както и тези на майсторите на Сенга – Риосуке Ишида (Президент на Японската Асоциация Сенга) и Маяно Онодера… Няма нещо, което да не може да бъде изрязано! Но аз лично, предпочитам класическите, традиционни сюжети, особено ме привличат шаблоните за кимона, кабуки и тайнствените Ойран, безкрайното очарование на уличните фестивали, където всяко движение носи символиката на богатата история и вярвания по тамошните земи.
Колко картини от кири-е има на стените на вашия дом? А домът ви в стила на японската културата ли е декориран?
Една от стените в хола на дома ни е пригодена специално за окачване на мои картини. Но нито една не се задържа за дълго там, с изключение на три, които никога няма да бъдат подарени или продадени : любимата на съпруга ми картина с две бухалчета, сгушени под снега на един бор; първата ми картина, изобразяваща маска от театър Но и картина на персонаж от театър Кабуки.
На другата стена е окачено едно от двете ми официални кимона, със задължителния пояс Оби към него.
Иначе домът ни е удобен за семейството и обзаведен така, че да отговаря на потребностите ни във всекидневния живот.
Чаваните ми и приборите за чайна церемония, съдовете ми за икебана, кимоната ми, обитата и керамиката и всички други скъпи на сърцата ни предмети и спомени от Япония, си имат специални места по шкафовете, и се използват по предназначение, когато има нужда.
Имате ли любима фраза от японската култура/философия/религия, която харесвате и ви вдъхновява?
Не. Любимата ми дума е просто „Япония”. Удивително е колко много може да вмести – цял един живот, с привкус за минали животи. Една дума, а казва всичко. След България и Полша, усещам Япония като моето трето място на тази необятна и все пак малка Земя.
Снимки: Личен архив
Още японски теми прочетете тук:
Илиана Илиева: Как се пише хайку
Мая Любенова – първата българка с 16 хайку в The Living Haiku Anthology
Анелия Иванова – какво да не пропуснем на Азия от А до Я в ON! Fest 2013
"Основите на кендо" от Нома Хисаши