„Рeциклиране на Боговете“ – изложба на съвременния български художник Ромил Калинов в галерия VEDARt (15.12.2016 – 30.01.2017).
Ромил Калинов изненадва и очарова художествената публика с постмодерни изяви-синкреза от конкретна живопис, концептуални стенни и пространствени инсталации, художествени обекти, скулптоживопис и асамблажи, графики и фотоплакат.
Под „Богове“ в настоящата изложба той разбира “лъжците, хората на несправедливостта”. Откакто свят светува те жадуват да доминират прилагайки ту несправедлива сила, ту измами и престъпления. Усилено се „рециклират“ и у нас подобно завъртащи се в кръг серии от еднотипни грамофонни плочи.
Характерен е неговият художествен обект, явяващ се концептуална автоапроприация получена чрез усвояване на акционистката гражданска маска „комунистически вирус“, която той носеше като протестър по време на гражданските шествия в центъра на София.
Рециклирайки това свое справедливо недоволство, Ромил го е преработил концептуално в обект озаглавен „Не политика – истина (червен манекен).“ Красив торс на женски манекен без глава, с полепени по бюста пипала-израстъци-бодли. Вместо глава е мушната в късия врат жълта фунйика за бензин (семантичен намек за вирусните енергийни монополи).
Артефактите, които Ромил инсталационно-художествено преработва, са преимуществено с кръгла форма – символ на съвършенство, безкрайност и божественост.
В изложбата са рециклирани и апроприираните художествено преобразени в красиви живописни дискове някогашни големи дългосвирещи винилни грамофонни плочи на „Балкантон“ от епохата на т. нар. „реален социализъм“, от които са звучали масово дресиращите партизански песни и маршове, редом с блудкава естрада и съветски хорове, песни на балканските народи, освободителни песни и пр.
Сега те са шеметно красиви творби! Ето истинско преработване на част от „травмите” останали от тоталитарното минало. Тези травматични останки са осъзнати и 
сетне „заличени“ без капка меланхолия и инфантилен пиетет. Този тип художествено рециклиране няма нищо общо с онова „рециклиране“, което практикуват „вирусите“.
Те постоянно „избелват“ и заличават своите сенчести фамилни и лични биографии, досиета и престъпления, трият минало и памет за себе си в националната ни история, маскират се симулативно в „нови“ и „други“. Размножават се чрез “щамове”, банки, сметки, управленчески постове сякаш са „развалени грамофонни плочи“ (израз на художника), повтарящи едно и също чрез „медиите под контрол“ (Чомски).
„Вирусите“ страдат от носталгия по миналото. Манипулират политическата памет.
Докато гледаме изложбата сякаш четем онагледени главите: „Стратегията на разтварянето“, „Танцът на фосилиите“ и „Злонамерената екология“ от книгата на Бодрияр „Илюзията за края или стачката на събитията“. Там Бодрияр заявява: „Парадоксално ние живеем хем в свят без памет, хем в свят без забрава”. Говори за „фантоми, измъкнати от гробниците им“ и че „информацията за нашето минало, която те ни дават, е само тяхна маска“.
Нека поздравим автора, артистично-магически, но и иронически преработил остатъци от миналото в божествена красота. В романа си „Подчинение“ Мишел Уелбек вещае как през 2022 година Франция щяла да се промени верски чрез лично щастие и бягство от самотата посредством доброволно религиозно подчинение в себеотказ от свобода, автономия и граждански права. Противно на контрапросвещенските възгледи на Уелбек художникът Ромил Калинов ни вещае с радостта и красотата, извиращи от неговите творби, че гражданската съвест и копнежът за свобода и справедливост не ще изчезнат от света.