Разговарям с режисьора Петър Денчев за спектакъла „Бурунданга” от Жорди Галсеран, който се игра премиерно през май в Сатиричния театър. Който иска да го види, нека побърза, защото до края на театралния сезон тази година има още две дати – на 13 и на 28 юни. Освен за спектакъла разговорът неизбежно стигна и до театралната култура на българската публика и изобщо до културата на смешното у нас.
Разкажи на читателите на Кафене.бг нещо повече за „Бурунданга".
Това не е моята първа среща с пиеса каталунеца Жорди Галсеран. С любопиство посегнах отново към неговата драматургия, този път в друг жанр. Първият път беше с един почти психотрилър. „Бурунданга” е абсурдна комедия с елементи на психотрилър. Сюжетно тя се занимава с това какво би станало гаджето ти е терорист от ЕТА и дома ти се окаже похитен. С тази пиеса Жорди Галсеран си позволява да развенчае всички анархистични движения в Западна Европа. Оказва се, че това е похищение на последния терорист от ЕТА, който симулира, че участва в тази организация, а всъщност тя отдавна е приключила своята дейност. Философията на представлението се концентрира върху истината и доколко онова, което ние експонираме върху другите е проекция на нашите желания и копнежи и доколко това почти няма връзка с нашата истинска същност. Тук авторът си позволява интересен ход – въвежда в действието един от най-опасните наркотици – скополамин – серумът на истината. С негова помощ човек казва всяка истина, коята пази в себе си. Задръжките му падат,защото не разполага със свободна воля. В такова състояние той без да си дава сметка може да извърши дори престъпление.
Това, което ми е интересно в драматургията на Жорди Галсеран е, че той непрекъснато стеснява границите между личното и общественото по доста травматичен начин. Например в пиесата невинни хора се оказват жертви на терористичен акт. Обществената функция прелива в личното. Едно от най-големите достойнства на пиесата е, че темата е тероризмът, но има щастлива развръзка. Краят й не е травматичен, с което не се приближава до трагедията.
Как стигна до теб тази пиеса?
Тя беше едно от многото предложения, които получих с поканата на Сатиричния театър. С общо решение избрахме това заглавие.
Темата, прочитът и края на „Буругданга” сякаш добре се вписват в абсурда на днешния ден?
Да, надявам се това представление да има дълъг живот. Имам усещането, че добре се вписва и в жанра на театъра, защото „Сатиричният театър” е жанров театър. Знаете колко е трудно днес, особено в България, да се поддържа високо ниво на комедията и сатирата.
Като че ли много творци у нас са съблазнени от лесно-смешното?
Това е общ дефект на средата и загубата на дълбочина. Това, което поразява целият ни обществен живот е загубата на дълбочина и оттам идва и липсата на нюанси, на финес, на връзка с реалността. Когато всичко се приеме еднопланово или от лесната му страна, тогава настъпва криза на идентичността и криза на това да можеш да разбираш другия в дълбочина, да разбираш събитията и явленията в перспектива. В тази връзка Жорди Галсеран е един от авторите, които въпреки, че пишат по сръчен кинаджийски начин – с много събития в минута, с много сръчен диалог. Тези автори на пръв поглед може да изглеждат лесни, но всъщност те са много умели в това да извличат личните перспективи на своите персонажи и то в неочаквана посока, разказвайки някаква човешка история.
Как протече работата по репетиция?
Художник на спектакъла е Теодора Лазарова , с която работим заедно вече 5-то представление. Много съм доволен от работата ми с актьорите, които следваха моите изисквания. Имах пълното съдействие на администрацията на театъра, пълна творческа подкрепа – което е много важно, особено за един млад режисьор.
Какво ти привнесе в пиесата? Каква е твоята намеса?
Опитах се да извлека хумора от тази история, да я разкажа по възможно най-сериозният начин, да изведа докрай противоречията, които са заложени в драматургията. Исках да се получи видно разминаването между истина и реалност, фантазия и истина. Да обърна някои от ситуациите от гледна точка на личната перспектива на персонажите.
Готова ли е нашата публика за подобни случки на сцената?
Да, публиката реагира адекватно на предствлението. Българската публика има нужда от добре разказана история, от възпитаване на добрия вкус. Тя няма да отхвърли даден спектакъл, ако той е направен добре.
Подготвяме ли си публиката за утре? Има ли млади хора в залата?
Да, има млади хора в публиката, които са любопитни, изкушени. Мисля си, това, което ни липсва, а то е много важно, тенденциозното възпитаване на обща култура, за да може да има адекватна публика. Струва ми се, че българското средно образование е доста неадектватно в това отношение, защото липсва гражданска култура, задълбочено познание в останалите изкуства. Съкратените часове по изобразително изкуство и музика са голям проблем. Също – защо не се изучава театър?! Има много случаи, особено в провинцията, където хората отиват в театъра със своите стари навици и представи и много често не могат да възприемат по-модерните форми и по-чувствителните теми. Там все още има едно особено патетично отношение към сцената, като че ли тя не може да коментира адекватно днешния ден, публиката не може да приеме ирония спрямо себе си или спрямо по-близка ситуация. Мисля, че в посока образование и културно образование има нужда от много радикални действия.
След „Буругданга” към какво гледаш?
Ще се фокусирам върху новите си проекти.
Какво би казал на зрителите – защо да гледат „Бурунданга” от Жорди Галсеран в Сатиричния театър?
Първо, да дойдат, за да се забавляват. Второ, да дойдат, ако искат да присъстват на събитие, което се занимава с общочовешки и актуален проблем – какво е истината, докъде може да ни доведе и как може да промени нашите избори.
Прочетете още:
"Тихото Слънце" на Петър Денчев
Петър Денчев: Съвременната литература работи с механизма на провокацията
Петър Денчев: "Тихото слънце" утвърждава идеята, че всяка утопия се ражда първо в нечия душа