Днес, 20 септември 2007 г., от 19 ч. ще се състои премиерата на документалния филм "Целувка за лека нощ" в Дома на киното. Младият режисьор Андрей Хадживасилев и неговият екип заснеха филма като част от инициативата "Аз съм! За всяко дете семейство" на детския портал www.Az-deteto.com. Специално за Kafene.bg Андрей даде ексклузивно интервю. Имахме удоволствието да си поговорим с него за новия му филм, за българското кино изобщо, както и за бъдещите му творчески планове.
Здрасти Андрей! След броени часове е премиерата на новия ти филм „Целувка за лека нощ“ в Дома на киното. Как се чувстваш? Какви са очакванията ти от премиерната вечер?
Чувствам се много добре, леко развълнуван и притеснен. Нямам търпение да покажем филма на публиката. Всички, които работиха по него се стараха много, дано хората го харесат!
Това е втори документален филм под твое ръководство. Този път е засегнат много сериозен социален проблем-правото на всички деца да живеят щастливо. Какво те накара да работиш по този проект?
„Целувка за лека нощ” е коренно различен от паркур, темата е много сериозна, но филмът не е тежък, а напротив – позитивен. Аз обичам изключително много децата и това, че в България има толкова много деца, оставени в домовете ме притеснява и натъжава много. С един филм не може даден проблем да се разреши, но може да накара хората да се замислят.
Мислиш ли,че този филм ще промени съзнанието на обществеността и държавниците и че те ще обединят силите си за решаване на казуса с децата в институции?
По принцип съм оптимист. Според мен нещата ще се оправят, ако всички българи в нашата страна настояват и съдействат за решаването на този национален проблем. Много ми се иска и в България, както в други страни като САЩ и Англия известни и заможни хора да дадат пример, като осиновят или вземат като приемни родители деца от такива домове. Това трябва да стане практика и осиновяването на деца да става не само от бездетни семейства, а от семейства, които имат свои собствени деца, но имат възможност и желание да отгледат и други. Също така се надявам младите хора да мислят повече преди да създават деца. Да не го правят, ако не се чувстват готови да станат родители!
Първият ти филм „Паркур – начин на живот“ се оказа много успешен и се радва на голяма популярност. Как толкова млад режисьор като тебе съумя да го постигне?
Ключът към успеха при филмите се крие в това да правиш филми, които вълнуват не само теб, но и публиката. У нас малко режисьори са наясно с това, но дори и да го знаят го пренебрегват заради личните си интереси и желания. Освен, че темата беше избрана много на място, решаващо се оказа и качеството на продукта. „Паркур – начин на живот” не е скъп филм, но е правен с много желание и ентусиазъм. Всеки един от екипа даде частица от себе си.
Главната героиня в „Целувка за лека нощ“ Александрия Доканина е също на една много крехка възраст – само на 10 години. Как се спряхте на нея и справи ли се тя със задачата си?
Али беше първият ни избор за главната роля и се справи отлично. Предаде образа на изгубеното дете много достоверно, въпреки че тя има любящи родители. Макар само на 10, разбира много добре нещата и сериозната тема на филма.
Разкажи ни нещо за екипа, с който работиш. Всички ли са толкова млади и енергични като теб?
Екипът, с който работя по принцип са мои връстници – колеги от университета. Заедно обсъждаме всяка идея с много желание и засега всичко е тип-топ! Иначе по „Целувка за лека нощ” работих с оператор и монтажист от GTV – Томислав Михайлов и Радостин Събев. Работата ни течеше изключително гладко и ползотворно. Със сценаристката и продуцент на филма Жюстин Томс се познавам отдавна, работили сме по много проекти, надявам се, че ще реализираме още много идеи заедно.
Какво означава за теб славата-променя ли хората? А теб промени ли те?
Засега този проблем не стои пред мен. Все още не се чувставм известен. Има още филми да правя, пък ще видим. Надявам се да не ме промени много. Зарекъл съм се независимо колко известен стана (ако стана), че фотографите ще може да ме снимат колкото време им е нужно от всички страни – без ограничения.
Въпрос само на талант ли е според теб стойностният творчески продукт?
Не само талант, но и желание. За съжаление при киното е и въпрос на пари. Когато за един филм е нямало достатъчно средства, за да се ангажира нужната техника, колкото и да е добра идеята и старанието на екипа, той не става на нужното ниво. Мъчим се да правим всичко по силите си, засега се справяме добре. Както казах по-горе аз съм оптимист!
Кои са фаворитите ти в киното? На кои големи режисьори се възхищаваш и би искал да приличаш?
Стивън Спилбърг и като режисьор, и като продуцент. Той знае перфектия баланс между киното като изкуство и като бизнес.
Има ли бъдеще българското кино?
Да, бъдещето е в младите ни творци! Дано занапред повече от тях намират възможност да реализират идеите си.
Ще ни издадеш ли някой от предстоящите си проекти? Върху какво още би искал да работиш?
В момента с екипа ми приключихме работа по музикалния видеоклип „Носталгия” на българската рокбанда „Vatticana”. Предстои неговата промоция към края на месеца. Вярвам, че читателите на Kafene.bg ще са сред първите, които ще го изгледат. А иначе се готвя за снимки на пълнометражен игрален филм през зимата.
Киното ли е голямата ти страст? Мислил ли си да режисираш театрални постановки например?
Съвсем скоро мислех по този въпрос. Ако се докажа на големия екран, може би бих се пробвал и в театъра. Но би станало след време. Засега ще се отдам на киното и телевизията.
Разкажи ни нещо за себе си – какво обичаш да правиш през свободното си време?
За жалост в последно време нямам много свободно време, филмите и другите проекти, с които се занимавам поглъщат цялото ми внимание и енергия. В малките пролуки гледам да излизам навън и да се виждам с приятели.
Какви книги четеш, каква музика обичаш?
От всичко по малко, важно е да има разнообразие.
Снимка 1: "Една седмица в София"
Снимка 2: личен архив
Повече за филма "Целувка за лека нощ"