Излезе богато илюстриран сборник "Разкази за Коледа“на О’Хенри (ИК „Изток-Запад“). Малката луксозна книжка съдържа три разказа, посветени на светлата Коледна вечер, които стоплят сърцата и връщат вярата в доброто. Тя е прекрасен подарък за наближаващите празници.
О’Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър. Известен като майстор на късия разказ, О’Хенри е роден в лекарско семейство в Грийнсбъро, Северна Каролина, през 1862 г. Майка му умира от туберкулоза, когато е едва на три години. Малкият Уилям е отгледан от леля си. Едва 19-годишен, се дипломира като фармацевт. Работил е какво ли не, докато живее в Тексас: кравар, готвач, пощальон, фармацевт, журналист. В Остин среща съпругата си Етъл Естес. Първородният им син умира от туберкулоза през 1888 г., а година по-късно се ражда дъщеря им Маргарет. В Остин, където работи като касиер в банка, Портър е обвинен в злоупотреба. За да избегне съдебния процес, бяга в Хондурас. Престоят му в Латинска Америка го вдъхновява за написването на разкази и фейлетони, в един от които за първи път въвежда израза „бананова република“.
Писателят разбира, че съпругата му е на смъртно легло и решава да се върне в родината. Скоро след завръщането му Етъл умира, а О’Хенри е осъден на пет години затвор. В затвора той работи като фармацевт и пише разкази, приходите от които използва за издръжката на Маргарет. Там измисля и псевдонима си, с който става знаменит. Освободен е предсрочно след три години. През 1902 г. се мести в Ню Йорк, където сътрудничи на много вестници и списания и го застига голямата популярност. Жени се за ученическата си любов, но се пристрастява към алкохола. Това е причината тя да го напусне. Последните си дни прекарва в самота в беден хотел. Умира през 1910 г. от цироза и диабет.
О’Хенри е автор на стотици разкази, изпълнени с мъдрост, тъга и много любов към ближния. Разнообразни сюжети, завладяващ 
хумор, лаконичен и точен израз, ярки образи на героите – това са само малка част от достойнствата на творчеството на Уилям Сидни Портър. Неговите герои са обикновените американци: чиновници, сервитьорки, работници, с тяхната човешка борба за щастие, за което той разказва с много любов и разбиране. Може би затова разказите на американския писател вълнуват и до днес. Оригиналните идеи, оптимизмът и човеколюбието в тях ги правят непреходни и любими за милиони хора. Неслучайно О’Хенри е един от най-четените автори през ХХ век.
Сборникът „Разкази за Коледа“ включва три от най-известните разкази на О’Хенри: „Хиляда долара“, „Даровете на влъхвите“ и „Последният лист“. Силата на любовта, готовността за саможертва и доброто, което всеки носи у себе си, са основна тема в малката луксозна книжка – разказите стоплят душата, дарявайки читателя с вяра, любов и надежда в навечерието на светлите коледни празници. Изданието е цветно, богато илюстрирано от Деница Трифонова, която е и художник на корицата. „Разкази за Коледа“ ще трогнат всеки, дори да е загубил вяра в доброто; те са светъл лъч, който ще огрее идния празник и ще помогне на всички ни да повярваме в чудото на любовта.
Откъс от „Хиляда долара“, из сборника „Разкази за Коледа“, О’Хенри
– Хиляда долара – повтори адвокат Толман тържествено и сериозно. – А ето ги и самите пари.
Младият Джилиан се засмя, явно развеселен, докато докосваше тънката пачка от нови петдесетдоларови банкноти.
– Това е дяволски странна сума – обясни бодро той на адвоката. – Да бяха десет хиляди долара, човек можеше да го отпразнува с фойерверки. Ако пък бяха само петдесет долара, и притесненията нямаше да бъдат много.
– Чухте какво гласи завещанието на чичо ви – продължи адвокат Толман с професионално безразличен глас. – Нямам представа дали обърнахте достатъчно внимание на подробностите, затова ще трябва да ви припомня нещо: от вас се иска да ни представите отчет как сте използвали завещаните хиляда долара веднага, щом го сторите. Това е задължително условие. Надявам се, че ще изпълните изричното желание на покойния господин Джилиан.
– Можете да не се съмнявате в това, независимо от допълнителните разходи, които ще трябва да направя – любезно го осведоми младият човек. – Сигурно ще си наема секретарка. Никога не ме е бивало в сметките.
И Джилиан отиде в своя клуб. Там издири едно лице, което наричаше Стария Брайсън.
Стария Брайсън – спокоен четирийсетгодишен мъж – се бе усамотил. Седеше в един ъгъл и четеше книга, а когато видя, че Джилиан се приближава въздъхна, остави настрани четивото и си свали очилата.
– Събуди се, старче! – викна му Джилиан. – Ще ти разправя една много странна история.
– Предпочитам да я разкажеш на някого в билярдната зала – рече Стария Брайсън. – Знаеш колко мразя твоите истории.
– Тази история е по-хубава от другите – увери го Джилиан и си сви цигара. – С удоволствие ще ти я разкажа. Прекалено тъжна и прекалено смешна е, за да подхожда на чукащи се една в друга билярдни топки. Идвам направо от фирмата на грабливите адвокати, наети от моя покоен чичо. Той ми е завещал точно хиляда долара. Питам се какво ли би могъл да направи човек с хиляда долара?
– Мислех, че покойният Септимъс Джилиан разполага поне с половин милион – каза Стария Брайсън, който явно проявяваше към случая толкова интерес, колкото мухата към шише с оцет.
– Разполагаше – весело се съгласи с него Джилиан, – и тъкмо затова се е пошегувал. Завещал е целия си куп дублони на един микроб. По-точно, част от парите му отиват у един човек, който работи върху създаването на нов бацил, а останалите пари ще отидат за построяването на болница, която пък да ликвидира бацила. Извън това има едно-две дребни дарения. Икономът и готвачката получават по десет долара, както и пръстен с печат. А на племенника си оставя хиляда долара.
– Винаги си разполагал с много пари за харчене – отбеляза Стария Брайсън.
– С купища – потвърди Джилиан. – Чичо беше като някаква фея от приказките по отношение на издръжката.
– А други наследници има ли? – попита Стария Брайсън.
– Няма – отвърна Джилиан, погледна сърдито цигарата на Брайсън и обзет от неловкост, ритна облечения с кожа диван. – Има някаква госпожица Хейдън, храненица на чичо ми, която живее у тях. Кротко създание с музикални наклонности, дъщеря на човек, който е имал нещастието да му бъде приятел. Забравих да ти кажа, че и за нея се отнася шегата с десетте долара и пръстена. Ще ми се и аз да бях част от нея. Тогава можех да си поръчам две бутилки шампанско, да дам пръстена вместо бакшиш на келнера и да си измия ръцете от цялата тази работа. Не се дръж надуто и враждебно, Брайсън, а ми кажи какво може да направи човек с хиляда долара.