На 22 декември в Галерия – книжарница София Прес се открива изложба абстракция на Николай Петков.
Повече за художника:
Роден 1967 във Враца. Завършва НХА, специалност Стенопис в класа на проф. Димо Заимов през 1994. Учи История на изкуството на 20 век и Теория на изкуството при проф. Алън Дейвид / Allen David/ и проф. Джон Мор / John Moore/ в The New School for Social Research, Ню Йорк през 1996. От 2004 е докторант в специалност Изкуствознание / Живопис/ в НХА.
Самостоятелни изложби : Първа, 1994, София, галерия Боянска църква; Сссантименти (Sssentiments), 1997, София, Арена; Зона за възстановяване (Recreation Zone), 1998, София, Арена; Геометрия / Чувствителност (Geometry/ Sensibility), 1999, Варна, Арета; Проекции (Projections), 1999, София, Ирида; Масло(Oil), 2000, София, Ирида; Точки, 2001, София, Цар Освободител 6; Повърхности (Surfaces), 2001, София, XXL; Eleven works, 2002, Ню Йорк, Flux Factory; Паузи (Pauses), 2002, София, XXL; По будоара (On Boudoir), 2002, София, XXL; Редове (Orders), 2003, София, Икар; Chamber Exhibition, 2004, Ню Йорк, Flux Factory; Камерна изложба, 2005, София, НХГ; Бележки по полето (Notes on the margin), 2006, София, Ирида.
Участва в изложбите: 10х5х3, 2003, София, Шипка 6; Първо международно биенале за съвременно изкуство, Шумен, 2004; Отвъд хартията, 2004, Добрич, ХГ; Системи за поддръжка, 2005, Сливен, ХГ; Съвременно изкуство от България, 2006, Ниш; 10х5х3-2, 2006, София, Шипка 6. Номинация за М-тел Награди за съвременно българско изкуство 2006.
Мястото:
Галерия – книжарница София Прес, ул. “Славянска” 29
Времето: 22 декември – 16 януари 2009 г.
Повече за идеята:
„ Да се прави абстракция не само е скучно, но и неморално. В свят, в който ключовата дума все повече звучи като "съпротива" – да се занимава публиката с формални задачи, мъгляви асоциации или лични проблеми става все по-безпредметно.”, 1995г, Свилен Стефанов.
„ Абстракцията като контрапункт на и изход от изобилието от образи, оставаща в една среда на картинна рефлексия и създаваща пространство на тишина, насочващо към това, което е действително, но не видимо.”, 2005г, Мария де Корал.
„Тези цитати заявяват определени възгледи за абстрактното изкуство. Един подход към него – относим , но не сводим до тях, е представен в двайсетте платна. Показаните картини изпитват възможността живописната абстракция да бележи история. Същевременно изображенията имат отношение към конкретни развития в историята на самата абстрактна живопис.”
Николай Петков