Десетилетия знайни и незнайни родолюбци и летописци от Освобождението насам събират потвърждания за доказване истинността на една легенда, предавана от поколения на поколения в Средногорието – а тя е, че тежко раненият по време на битката на връх Бузлуджа Хаджи Димитър е изнесен от полесражението от свои четници. Те го носят го на носилка около 30 километра и го скриват надеждно от турските потери на връх Кадрафил. И там, седмици наред, жителите от околните села, по взето решение на селските първенци, се грижат за легендарния български войвода, лекуват го, превързват раните му, носят му храна.
За жалост, обаче, Войводата все пак е настигнат от смъртта. Погребан е от пастири на това място на върха, като се поставя обикновен камък на гроба му.
След Освобождението тленните останки на Хаджи Димитър са препогребани с тържествен църковен ритуал в църквата „Св.св.Петър и Павел” в село Аджар (днес Свежен). Църктовният ритуал е отслужен от помощника на Пловдивский владика, от „Негово Благолюбие левскийский г.Гервасий”,к акто съобщава в дописка излизащият тогава вестник ”Марица”. Благодарение на тази дописка майката на Хаджи Димитър в Сливен научава новината и в лютата зима на 1880 – та веднага тръгнала за селото в Средногорието. Но поради дълбокия сняг тя спряла в село Домлян и поискала помощта на тамошния кмет Иван Стоянов. Той изпраща писмо до кмета в с . Аджар, с което моли старейшинският съвет на селото „да испроводите на покойния Хаджи Димитра костите, за което е пристигнала неговата майка да си ги прибере и като не е в състояние да доди, придпровожда гореказани чиловек да ги испроводити”.
Костите веднага са извадени от гроба и завити в кърпа, се изпращат на майката на Хаджи Димитър с трогателно писмо,в което се чете: …”На нас много ни жално стана, гдето нямахме честта да дойдиш в селцето ни, гдето е погребан син ви”.
Говори се, че майката, виждайки черепа, заплакала, познавайки сина си по избити в детството му в зъби в момчешки двубой. Майката отнесла костите в Сливен и ги погребала с църковен ритуал в двора на църквата „Св.Никола” като на паметника е било написано ,че тук са костите на Хаджи Димитър, починал на връх Кадрафил в Аджар (Свежен).
И оттук започва драмата с костите на Войводата.
Паметникът му в Сливен изчезва.
Захари Стоянов ,който по косвени свидетелства е направил извода , че войводата е загинал в сражението на Бузлуджа и погребан там, пише: ”Знае се положително само това, че един от борците Христо Македончето сполучил да избяга към запад …и умрял от раната си около Аджар, в местността, назоваема „Кадрафил”, гдето бил погребан от местните овчари”.
Авторът на знаменитите „Записки по българските въстания” обаче е бил в дълбока печална грешка, защото твърдението му било опровергано след години, когато от Влашко се завръща … жив и здрав същият този „погребан „от него на връх Кадрафил войвода Христо Н. Македонски.
Но въпреки това десетилетия наред господства официалната версия ,че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа и погребан там. Костите,които е препогребала в Сливен майка му са извадени от гроба му в този град и се държат от години в …някакво сандъче!
Като журналист, в началото на тази година, в едно провокирано до Сливен пътешествие с други изследователи на тази история, имах възможността лично да попитам директора на Историческия музей в Сливен за тези кости, изявихме желание да ги видим и да им се поклоним, но отговорът бе, че костите не се показват, понеже не били… обеззаразени .
И така – тези кости продължават да си стоят в сандъчето… Опявани,осветявани ,оплаквани – а сега заключени ,в сандък. Ако не друго – това не ли е в противоречие с християнския морал? И във времето на ДНК-анализа не може ли да се установи със стопроцентово сигурност вече,че тези кости са действително на Войводата Хаджи Димитър, при положение,че той има живи потомци? Кой и защо не иска да се открие докрай истината и се робува единствено на официалната версия, лансирана от Захари Стоянов, че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа? Докога най-големите ни герои като Левски и Ботев,като Хаджи Димитър ще си останат официално без гробове, а българинът да е лишен от възможността да запали там свещ?
В последните години жителите на Свежен и на съседните на върха села от община Брезово вече втора година организират тържества-поклонения през август, в годишнината от смъртта на Войводата на този връх. Духовници отслужват църковен ритуал, стотици хора коленичат пред паметта на падналия тук ”юнак с дълбока на гърди рана, юнак в младост и сила мъжка”, както е възпят от Христо Ботев, отлично познаващ тези места в Средногорието и съвсем улеснен да си представи картината на юнашката смърт на Хаджи Димитър в своята балада „ Хаджи Димитър”.
От това второ масово поклонение на 21 август тази година ще се запомни и един нов безпрецедентен детайл, който впечатли силно всички. За пръв път от Освобождението насам на гроба на Хаджи Димитъ, на скромния каменен паметник, бе поднесен венец от министър-председател на България!
Министър председателят на България Бойко Борисов изппрати своя венец на Хаджи Димитър и той бе положен на мемориала заедно с другите цветя от българи. Това е безспорен акт на солидарност и съпричасие с хилядите хора, които отдават всяка година – не само в дните на поклонение – своята впочит и признателност към подвига на великия български хаджия на свободата, Хаджи Димитър и застават в минута мълчание на колене пред неговата памет.
Това бе акт на уважение към волята и усилията, към морала на всички тези, които десетилетия наред търсят истината за последните дни на героичния Войвода на свободата на България.
На поклонението пред паметника на Хаджи Димитър бяха и група народни представители от ПП "ГЕРБ" ,
 |
| Венци и цветя от цяла България на паметника на Хаджи Димитър |
кметове от околни селища, от Калофер, професори, историци и изследователи от страната, общественици, много граждани от столицата и други градове на България с потекло от този средногорски край. Тук бе и ректорът на ВУ ”Земеделски колеж” в Пловдив доц.Димитър Димитров, главен инициатор на обществената акция за проведените най-нови изследвания около истината за гроба на Хаджи Димитър.
Академичното издателство на ВУ ”Земеделски колеж” издаде във връзка за този празник на преклонението пред подвига на Хаджи Димитър и неговата чета своята изследователска книга „Кадрафил-върхът на безсмъртието”, която бе представена в салона на читалището на село Свежен и пое своя път към читателите с думите на ректора, от името на издателите:
"Тази книга ни прави много горди като българи и с едно от преоткритите си най-големи доказателства. Става дума за онова, описано в книгата, нечувано и може би неразбираемо вече за някой днешни българи съзаклятие на хората от околните на връх Кадрафил селца през мрачните години на робството: в продължение на седмици, жителите на околните села на средногорския връх Кадрафил се грижат за тежко ранения войвода и тогава не се намерил нито един издайник, нито един предател! Нито един не се е полакомил от големите премии, които турската власт е давала за предателство, за издайничество на комити и бунтовници. Никой не е издал Войводата Хаджи Димитър! Тези обикновени овчари, говедари, козари, орачи, занаятчии, млади и стари са положили клетва вътре в себе си. Не пред револвера и камата. Всеки се е врекъл в свободата на Майка България да запази тайната и да помогне на бунтовниците с риск на живота си.
Това е множество от подвизи, чието послание е:” Ние, българите, не сме предатели!.. „
От мястото на събитието – връх Кадрафил,Средна гора,
Денчо Владимиров
На снимката: Корица на книгата „ Кадрафил-върхът на безсмъртието”